За ползването на платен отпуск при встъпване в следващо трудово правоотношение и липсата на задължение отпускът по 2 правоотношения да се ползва едновременно

Още за платен годишен отпуск:

За придобиването на право на платен годишен отпуск за времето на всички останали отпуски, които се зачитат за трудов стаж

За придобиването на право на платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение и на неплатен отпуск до 30 работни дни в годината

Писмено уведомяване за размера на отпуска, заплащането му, забрана за паричното му компенсиране и намаляване на отпуска при работа на 4 часа

Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск и погасяване по давност на правото за ползването му

Според чл. 33 НРВПО, когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят нямат право да ползват платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.

Това означава, например, че ако през януари служителят използва целия полагаем му се отпуск за годината, а през февруари напусне работа, той няма да дължи обезщетение за използваните „в повече“ дни на стария си работодател. Ако обаче веднага постъпи на друга работа, ще може да ползва отпуск само ако по новия договор има по-голям брой дни платен отпуск.

Последното правило е твърде дискусионно. Работниците и служителите нямат задължение да информират новите си работодатели какъв отпуск са използвали по предходни трудови правоотношения. Разпоредбата рядко намира реална практическа приложимост и следва да бъде отменена.
 

Действащото ни трудово законодателство не съдържа задължително изискване отпускът по основното трудово правоотношение и по договор за допълнителен труд с друг работодател да се използват едновременно (каквато грешка често се допуска в практиката поради „инерцията“ от едно по-старо законодателно решение).

Подобно правило действително се съдържаше в отменената през 2002 г. с  Решение № 9353 на ВАС разпоредба на чл. 23, ал. 1 НРВПО по отношение на ползването на платения годишен отпуск по договор за външно съвместителство. Разпоредбата гласеше, че при работа по външно съвместителство работникът и служителят има право да ползва отпуск за работата по съвместителство едновременно с отпуска за основната работа. ВАС прие, че всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава сравнително продължителното отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по двата трудови договора да бъде ползван едновременно.

Разбира се, въпреки липсата на изрична разпоредба за едновременно ползване на отпуска по двете трудови правоотношения, и към момента такова ползване е препоръчително, тъй като то в най-голяма степен отговаря на социалния смисъл на платения годишен отпуск. Той трябва да позволи на работниците и служителите да се откъснат временно от служебните си ангажименти и да възстановят работоспособността си, което би било трудно, ако във времето на ползване на отпуск по едно трудово правоотношение работникът или служителят трябва да се явява на работа по друго. Разрешаването на едновременно ползване на отпуск по двата трудови договора обаче е въпрос на целесъобразност, а не правно задължение на работодателите.

доц. д-р Андрей Александров