За придобиването на право на платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение и на неплатен отпуск до 30 работни дни в годината

Още за платен годишен отпуск:

Писмено уведомяване за размера на отпуска, заплащането му, забрана за паричното му компенсиране и намаляване на отпуска при работа на 4 часа

Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск и погасяване по давност на правото за ползването му

Платен годишен отпуск - видове, придобиване на право за ползване и ползване

Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж, макар и в този период фактически да не е съществувало трудово правоотношение. Спорна обаче се оказа темата дали за времето на незаконното уволнение възниква право на платен годишен отпуск, респ. право на обезщетение за неизползвания отпуск при последващо ново прекратяване на трудовия договор. В административната и съдебната практика и в правната доктрина са изразявани противоречиви схващания.

Първоначално МТСП поддържаше становището, че такова право съществува. В писмо Изх. № 92-642 от 08.08.2007 г. на МТСП  се посочва: „Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа конкретното лице ще има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя, при когото то е възстановено. Този отпуск може да се ползва ефективно, като обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ се дължи само при последващо прекратяване на трудовото правоотношение.“ 

Върховният касационен съд зае различна позиция по темата. В редица свои решения съдът приема, че „за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на работа, макар и той да се признава за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като има за цел възстановяване на трудовата сила. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа.“ (Решение № 511 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г., III г. о.). В Решение № 564/ 05.10.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г., III г.о. се посочва: „Съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ периодът на безработица от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната работа, се признава за трудов стаж. Законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение не се отнася за други последици от работа по трудово правоотношение, каквото е правото на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск цели възстановяване на изразходваните по време на работа сили, поради което възниква при реално положен труд. За времето, през което не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск.“

Съдебната практика изглежда повлия на административната и в отговор на често поставяни въпроси на Интернет–страницата на МТСП започна да намира израз концепцията на ВКС: „Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, в практиката на ВКС е възприето, че за времето на незаконно уволнение на възстановения работник или служител не му се полага платен годишен отпуск. МТСП споделя изцяло съображенията на Върховния касационен съд.“
 

При неплатения отпуск, който се зачита за стаж, се е наложило обратното разбиране, а именно, че за такъв период възниква и право на платен годишен отпуск. На въпрос на Интернет-страницата на МТСП дали при продължителен неплатен отпуск за служителя възниква право на платен годишен отпуск, е даден следният отговор: „Съгласно чл. 155, ал. 1 и 4 КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Този размер, законодателят е определил за минимален, който се отнася за цяла една календарна година трудов стаж. Когато работодателят е разрешил продължителен неплатен отпуск, чийто период обхваща две последователни календарни години, то на основание чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда, ще бъдат признати 60 работни дни за трудов стаж, тъй като съгласно тази разпоредба, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Ето защо, времето, признато по закон за трудов стаж по време на неплатения отпуск се взема под внимание при определяне размера на платения годишен отпуск за съответната календарна година.“

Очевидно, и по време на незаконно уволнение, и при ползване на неплатен отпуск, работникът или служителят не полага труд по трудовото си правоотношение. Различните правни последици в двете разглеждани хипотези следователно са обусловени от друго: от момента на уволнението трудовото правоотношение е прекратено, а едва след обявяването му за незаконно съответният период за признава за стаж по силата на правна фикция (т.е. по социални съображения законодателят приравнява последици от несъществувало на съществувало трудово правоотношение). Обратно, при ползване на отпуск трудовото правоотношение продължава да съществува в „застинал“ (латентен) вид, без по него да се полага труд, но и без да се прекратява.

доц. д-р Андрей Александров