Писмено уведомяване за размера на отпуска, заплащането му, забрана за паричното му компенсиране и намаляване на отпуска при работа на 4 часа

Още за платен годишен отпуск:

Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск и погасяване по давност на правото за ползването му

Платен годишен отпуск - видове, придобиване на право за ползване и ползване

Право на платен отпуск за служителка в срок на изпитване

При измененията в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските през 2015 г. отпадна задължението на работодателите да изготвят графици за ползването на платения годишен отпуск през календарната година. Това решение на законодателя беше прибързано, защото за производствената и служебната дейност на всяко предприятие е важно да се планират периодите на отсъствие на работниците и служителите. Разбира се, няма пречка това да се прави и сега, като например в правилника за вътрешния трудов ред работодателят предвиди изготвянето на график за ползването на отпуските. Той обаче няма такова задължение по закон.

В чл. 37а НРВПО обаче беше въведено ново задължение: в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Така се създава яснота за размера на отпуските, които следва да бъдат използвани, и се намалява рискът от погасяването им по давност.
 

За времето на ползване на платения годишен отпуск работникът или служителят получава възнаграждение. Особеността при изчисляването му е, че за базов месец се взема предходният календарен месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Ако в предходния месец няма отработени 10 дни, напр. поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, възнаграждението се изчислява върху първия месец назад във времето, за който посоченото условие е изпълнено. Ако изобщо няма такъв месец, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Законът не допуска парично компенсиране на платения годишен отпуск докато трудовото правоотношение съществува. Едва когато трудовият договор бъде прекратен на някое от основанията, предвидени в закона, неизползваният отпуск не може да бъде изплащан в пари.
 

Често срещана грешка в практиката е, че когато се работи на 4 часа, отпускът се намалява наполовина. Тя има своето „обяснение“ в житейската логика, че при непълно работно време работникът или служителят обикновено придобива права по трудовото правоотношение, намалени пропорционално на отработените часове – например ако за изпълнение на длъжността при пълен, 8-часов работен ден е определено основно трудово възнаграждение от 1000 лв., за 4 часа възнаграждението най-често ще се определи на 500 лв.

По отношение на платения годишен отпуск в разглежданата хипотеза това не е вярно. Според чл. 23, ал. 2 НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск „пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж“. Разпоредбите на чл. 355, ал. 2 КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж предвиждат, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, ако работното време е непълно, но е поне половината от установеното редовно работно време (в общия случай – 8 часа), то се признава за пълен трудов стаж, поради което няма промяна и в минималния размер на отпуска. Същият ще се изчислява пропорционално, само ако работникът или служителят работи по-малко от половината от законоустановеното за него работно време за деня (например по 2 часа на ден).

доц. д-р Андрей Александров