За допълнението в Наредбата за работното време, почивките и отпуските

В Държавен вестник чл. 56 от 23.06.2020 г. е публикувано ПМС № 130 от 18.06.2020 г. за допълнение в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Допълнена е разпоредбата на чл. 42 от наредбата.
 

Новата алинея 4 на чл. 42 гласи: „Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.“

 
Правото на всеки работник или служител на платен годишен отпуск – основен, удължен и допълнителен, реда и начина на ползването им, прекъсването, отлагането, погасяването като право, размер, възнаграждение и т.н. са уредени в Кодекса на труда.

Неизползваният платен годишен отпуск може да се компенсира с парично обезщетение само при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 1 от КТ).
 
Съгласно чл. 42, ал. 2 от НРВПО, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от  КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск.
Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца (чл. 42, ал. 3 от наредбата).
 

С новата алинея 4 към чл. 42 от НРВПО се определя начинът, по който се изчислява броя дни неползван платен годишен отпуск, който подлежи на обезщетяване. А именно: „Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.“

 
Съгласно чл. 23, ал. 2 от НРВПО, работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Тексът на чл. 22, ал. 1 от наредбата, който отдавна е в сила, прилага същия принцип на пропорционалност при изчисляване на платения годишен отпуск. „ Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част - през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.“