Неплатени служебни, творчески, родителски и учебни отпуски

Едногодишен неплатен отпуск за лице с ТЕЛК със срок 1 г.

През 2015 г. в уредбата на тези отпуски беше прието едно допълнение, което на пръв поглед оставя впечатление за необосновано големи възможности на страните да договарят неплатени отпуски, които се признават за трудов стаж, от което осигурителната система може да претърпи вреди. Ако работодателят разреши неплатен творчески отпуск по индивидуално споразумение със служителя, този отпуск може да е с голяма продължителност, а междувременно лицето да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За периода няма да са плащани осигурителни вноски, защото отпускът е неплатен и не се формира осигурителен доход, но НОИ ще трябва да отпусне пенсия, когато са изпълнени законовите предпоставки за това.

Все пак подобни опасения са пресилени. На първо място, голяма част от служебните отпуски произтичат от специални закони, например според чл. 84 от Изборния кодекс членовете на общинската избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. За това време те ползват по свой избор неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск. Сред творческите отпуски най-често използван е отпускът за подготовка и защита на дисертационен труд, който може да е платен или неплатен (чл. 169, ал. 4 и чл. 171, ал. 1, т. 4 КТ). Договарянето на други видове творчески отпуски между страните по трудовото правоотношение е възможно, но е по-скоро изключение.

Не може да не се отбележи също, че няма логична причина работодателят да даде съгласието си за произволни служебни или творчески отпуски. Така той се лишава от работната сила на служителя, а се задължава и да пази мястото му в предприятието. Действително, за този период няма да плаща трудово възнаграждение и да понася осигурителната тежест върху него, но някои закони, напр. Законът за здравното осигуряване, все пак му вменяват допълнителни задължения. Според чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася. Следователно, дори вноската да е за сметка на осигуреното лице, за работодателя пак остава задължението технически да я внася. Поради изложените съображения едва ли могат да се очакват злоупотреби, свързани с признаването на времето за неплатените служебни и творчески отпуски за трудов стаж.
 

Сред неплатените отпуски, които поставят специфични проблеми в практиката, може да се посочи и неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Той беше въведен с изменения в КТ от 2004 г. в изпълнение на Директива на Съвета 96/34/ЕО относно Рамковото споразумение за родителски отпуск, сключено между Съюза на европейските конфедерации на индустриалците и работодателите, Европейския център на предприятията с държавно участие и Европейската конференция на профсъюзите. Този вид отпуск е познат като „родителски“ отпуск и представлява субективно право на всеки от родителите на деца в по-ниска възраст, за да могат да полагат грижи за тях.  Отпускът се зачита за трудов стаж. Уреден е в чл. 167а КТ и чл. 49 – чл. 49д НРВПО.

Предпоставки за използването на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст са: лицето да работи по трудово правоотношение, да са използвани отпуските за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

Размерът е до 6 календарни месеца за всеки от родителите. Пълният размер от 12 месеца за двамата родители ще се трансформира в право само на единия от тях, ако той е самотен родител (напр. бащата на детето ще може да използва пълния размер от 12 месеца, ако не се намира в брак с майката и не живее в едно домакинство с нея, тя е лишена от родителски права с влязло в сила решение на съда или е починала).

За ползването на отпуска родителят на дете до 8-годишна възраст подава писмено заявление до работодателя си, в което декларира желаната начална дата на използване, продължителността на искания отпуск и обстоятелството, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят следва да бъде уведомен за желанието на служителя да използва такъв вид отпуск най-малко 10 работни дни предварително. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира още, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. За тези отпуски се води специална отчетност при работодателите, които са ги разрешили. Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.

Всеки от родителите може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. В тези случаи към заявлението, подавано от единия родител, се изисква и приложено съгласие на другия за ползването на „неговата“ част от отпуска.

В уредбата на учебните отпуски през 2001 г. бяха въведени изменения, които обвързаха ползването им със съгласието на работодателя. Всъщност това е оправдано, защото работодателят най-добре може да прецени дали придобиваното от работника или служителя образование като вид и степен отговаря на потребностите на работата. Ако това е така, временното отклоняване от изпълнението на служебните задължения има смисъл, за да даде възможност на работника или служителя да придобие или повиши квалификацията си. В противен случай няма разумна причина на работодателя да се вменява задължението да осигури платен отпуск за обучение на лицето.

От друга страна правото на образование е конституционно право на гражданите и трудовото законодателство трябва да се стреми към гарантирането на едни справедлив баланс на интересите на страните. И в случаите, когато работодателят не е дал съгласието си за провежданото обучение, работникът или служителят пак може да го продължи и завърши, но използваните отпуски по правило ще са неплатени и в по-малки размери. Това е общата логика на режима на учебните отпуски.

Отпуските са обучение се подразделят на различни видове според конкретното си предназначение.
- На първо място, чл. 170 КТ урежда отпуска за кандидатстване в средно или висше училище или за докторантура. Когато кандидатстването става със съгласието на работодателя, отпускът е платен, а когато такова съгласие не е дадено, той е неплатен и в размер, намален наполовина.
- На второ място, неплатени отпуски се предоставят и за осъществяване на обучението. Те могат да са своеобразно допълнение към платения отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 КТ (за подготовка и явяване на текущи изпити – до 20 работни дни за учебна година /чл. 171, ал. 1, т. 1 КТ/), както и „алтернатива“ на този отпуск, ако работодателят не е дал съгласието си за обучението. В последния случай работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по чл. 171, ал. 1 КТ, намалени наполовина.
- На трето място, учебни отпуски се предоставят и за завършване на обучението (за подготовка и явяване на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения – до 30 работни дни; за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения – до 4 месеца; за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка – до 4 месеца /чл. 171, ал. 1, т. 2 – 4 КТ). И тук е възприето същото решение като при отпуските за осъществяване на обучението.

Учебните отпуски са неплатени и когато работникът или служителят е отсъствал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини (чл. 51, ал. 3 НРВПО). Това се удостоверява с документ от учебното заведение, който работникът или служителят е длъжен да представи, а работодателят може да му изисква.

Всички учебни отпуски – и платените, и неплатените – се зачитат за трудов стаж.