Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск и погасяване по давност на правото за ползването му

Още за платен годишен отпуск:

Платен годишен отпуск - видове, придобиване на право за ползване и ползване

Право на платен отпуск за служителка в срок на изпитване

Разпоредбата на чл. 176 КТ предвижда два механизма за отлагане на ползването на платения годишен отпуск в зависимост от това дали отлагането става по волята на страните или не.
- Когато обективно не е било възможно използването на целия или част от платения годишен отпуск в годината, за която се отнася, той може да се отложи изцяло или отчасти за следваща календарна година. Това са случаите на ползване на отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване и т. н. Разпоредбата на чл. 38 НРВПО изрично указва, че когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.
- По-сложни от практическа гледна точка са случаите на отлагане на ползването на отпуска по инициатива на работодателя или по искане на работника или служителя.

Според чл. 176, ал. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето КТ (т. е. на работника или служителя да е осигурено ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск) и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

„Важните” причини трябва да са съществени за резултатите на предприятието – например за изпълнение на голяма поръчка, за осигуряване на спешна доставка, при непланирано продължително отсъствие на колега и т. н. Доколко причините са „важни” се преценява от работодателя. Тази преценка е по целесъобразност, затова и тя не подлежи на съдебен контрол. Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено (чл. 37г, ал. 1 НРВПО).

По какви причини работникът или служителят може да иска отлагане на ползването на отпуска не е определено в настоящата редакция на закона, но щом се изисква и работодателят да е съгласен с това, може да се предположи, че причините трябва да са уважителни. Те могат да са във връзка с работата (например невъзможност за ползване на отпуска поради продължителна командировка през текущата година) или с личността на работника или служителя, с негови близки и пр. Работникът или служителят подава писмено искане до работодателя да разреши отлагането. Ако обаче работодателят не приеме изложените от него причини и не даде съгласието си за отлагане на ползването на отпуска, за служителя няма правен механизъм, по който да постигне отлагане на отпуска за следващата година.


При прекъсването е налице започнало реално ползване на отпуска (работникът или служителят вече е в отпуск), докато при отлагането това още не се е случило. С други думи, прекъсва се поискан, разрешен и започнал да се ползва платен годишен отпуск, а се отлага такъв, когато още няма реално започнало ползване.

Възможно е например работникът или служителят да е започнал използването на платения си годишен отпуск, но през това време да се разболее и да уведоми работодателя чрез представяне на болничен лист, за да прекъсне ползването на платения отпуск по реда на чл. 175, ал. 1 КТ и да започне използването на отпуск поради временна неработоспособност. Остатъкът от платения годишен отпуск ще се използва допълнително по съгласие на страните.

Прекъсване на ползването на отпуска е допустимо и извън случаите на ползване на друг вид отпуск, по взаимно съгласие на страните. Такъв ще е например случаят, когато планирана от работника или служителя екскурзия се е отложила и той предпочита да се върне на работа, за да запази отпуска си за момента, когато екскурзията ще се състои.
 

През 2010 г. бяха приети изменения в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител, с които най-общо беше възстановено едно решение, познато на трудовото ни законодателство до 1993 г. – придобитото, но неизползвано право на платен годишен отпуск, да се погасява по давност. Предвидено беше също неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години да може да се ползва само до 31.12.2011 г. Няколко месеца по-късно Конституционният съд обяви част от измененията за противоконституционни, както и тяхното несъответствие с редица международни актове, по които България е страна (Решение на КС № 12 от 11.11.2010 г., обн. ДВ, бр. 91 от 19.11.2010 г.). По този начин отпадна правилото, че неизползваните отпуски за предходни години могат да се използват само до края на 2011 г.

Остана в сила обаче новият ред за ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск: според чл. 176а КТ възможността за упражняване на правото се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага отпускът. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176, ал. 2 КТ). Такъв ще е случаят, когато поради ползване на друг вид отпуск не е било възможно използването на част или на целия платен годишен отпуск в календарната година, за която се е полагал.


- За отпуските от 2009 и предходните години не се прилага правилото за погасяване по давност и те могат да се ползват докато трудовото правоотношение съществува, респ. да бъдат компенсирани парично при прекратяването му.
- За следващите години важат общите правила за погасяване на платения годишен отпуск с двегодишна давност. Така например отпускът за 2017 г. се погасява по давност на 31.12.2019 г.
 
Впрочем, уредбата на „давностния“ срок в чл. 176а КТ повдига редица въпроси. Според гражданскоправната теория изтичането на давностните срокове по принцип не води до „загубване“ на субективни права, а само до невъзможност за исковата им защита. С други думи, ако едно право не е упражнено в давностния срок, титулярят му може да разчита само на доброволното изпълнение от насрещната страна. При правото на ползване на платения годишен отпуск като че ли става дума по-скоро за преклудиране, т.е. окончателно изгубване на правото. Съмнително е дали работодателят може все пак да разреши използването на погасен по давност платен годишен отпуск.

Що се отнася до обезщетението за неизползван отпуск в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, то изобщо не покрива погасения по давност отпуск (вж. чл. 224, ал. 1 КТ: обезщетение се дължи за неизползвания платен годишен отпуск, „правото за който не е погасено по давност“). Ако уредбата следваше общите правила на погасителната давност (както изрично я е нарекъл законодателят в чл. 176а КТ), правото щеше да може да се упражни и след изтичането на давностния срок, ако липсва възражение за изтекла давност от насрещната страна, т.е. от работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят щеше да има право на обезщетение за целия размер на неизползвания платен годишен отпуск, освен ако работодателят не му противопостави възражение, че част от него е погасена по давност. При сега действащата уредба се оказва, че след изтичане на „давностния“ срок правото практически се загубва. 

доц. д-р Андрей Александров