За придобиването на право на платен годишен отпуск за времето на всички останали отпуски, които се зачитат за трудов стаж

Още за платен годишен отпуск:

За придобиването на право на платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение и на неплатен отпуск до 30 работни дни в годината

Писмено уведомяване за размера на отпуска, заплащането му, забрана за паричното му компенсиране и намаляване на отпуска при работа на 4 часа

Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск и погасяване по давност на правото за ползването му

В последно време усилено се заговори за отпуските, свързани с раждането и отглеждането на деца, като повод за това даде едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС). В oтгoвop нa пpeюдициaлнo зaпитвaнe oт Pyмъния на 04.10.2018 г. СЕС прие решение пo пpилaгaнeтo нa чл. 7 oт Диpeĸтивa 2003/88 зa пoлзвaнeтo нa плaтeн гoдишeн oтпycĸ пpи oтглeждaнe нa дeтe oт poдитeли, ĸoитo пoлзвaт poдитeлcĸи oтпycĸ.

Чл. 7 от посочената директива предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

С въпроса си румънският съд иска да се установи дали член 7 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, по силата на която за целите на определянето на гарантираното от този член право на работник на платен годишен отпуск за даден референтен период времето на ползвания от този работник през посочения период родителски отпуск не се счита за период на действително полагане на труд. СЕС отговаря, че такава разпоредба в националното законодателство е допустима и не противоречи на правото на ЕС.

Реакциите и у нас не закъсняха, като работодателска организация побърза да изложи исканията си периодите на родителски отпуски да не влияят върху придобиването на право на платен годишен отпуск, тъй като „няма ниĸaĸвa пpичинa дa ce взeмaт пpeдвид пpи изчиcлявaнe нa paзмepa нa пoлaгaeмия ce плaтeн гoдишeн oтпycĸ, ĸoйтo имa cъвceм дpyгo пpeднaзнaчeниe, a имeннo – възcтaнoвявaнe нa paбoтниĸa или cлyжитeля oт пoлoжeния пpи paбoтoдaтeля тpyд“. В публичното пространство бяха издигнати призиви за изменения в Кодекса на труда, „зa дa ce oтcтpaни eднo зaĸoнoдaтeлнo peшeниe, ĸoeтo нeoпpaвдaнo пpexвъpля финaнcoвa тeжecт въpxy paбoтoдaтeлитe.“
Нужна ли е такава законодателна промяна? Предложеният тук отговор е мотивиран от формално-юридически съображения, а не по целесъобразност, и е по-скоро отрицателен.


Факт е, че за момента няма основания за извода, че решението на СЕС засяга българското право и практика. То дава конкретен отговор на въпроса за валидността на една норма от румънското трудово законодателство, която определя, че родителските отпуски не се зачитат при определянето на платения годишен отпуск, а в българското право такава норма няма. Без съмнение обаче това решение ще даде повод за разсъждения в теорията и практиката, а вероятно и за бъдещи спекулации.

доц. д-р Андрей Александров