Неплатен отпуск за работа в институции на ЕС и в международни правителствени организации
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
В последните години зачестиха случаите, при които лица в трудово или служебно правоотношение сключват договори с институции на ЕС и международни правителствени организации и полагат труд в чужбина. Обикновено тези договори са за срочна заетост, поради което лицата имат интерес да запазят трудовото или служебното си правоотношение у нас и да се върнат на предишната си работа, когато срокът на договора им със съответната институция изтече. В преобладаващия брой случаи подобно развитие не поражда особени конфликти, доколкото и за работодателя или органа по назначаване е от съществено значение служителите да повишават професионализма си, включително с придобиването на международен опит. За съжаление обаче има и случаи, при които поради обективни или субективни причини на лицата се създават пречки да постъпят на работа в институция на ЕС, ООН и т.н., или поне те са изправени пред угрозата да загубят постоянната си работа. Ето защо е важно те да бъдат информирани за правата, които им дава българското законодателство.
***
Законът за държавния служител и Кодексът на труда предвиждат аналогично решение в разглежданата ситуация. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗДСл. органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 КТ задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.
Буквалното тълкуване на цитираните разпоредби показва, че изброяването на международните организации е примерно, като са посочени някои от най-важните от тях: ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и т.н., но няма пречка неплатен отпуск да се ползва и за работа в друга правителствена международна организация.
Предвидените изключения (чл. 81в ЗДСл. и чл. 120а КТ) се отнасят за случаите, когато държавният служител или работникът/служителят е изпратен от органа по назначаване или работодателя да изпълнява длъжност в институция на ЕС, т.е. е командирован. Разликата е, че в тези хипотези лицата продължават да получават възнагражденията си, а не са в неплатен отпуск. При разглежданата тук ситуация правоотношението с институцията/ международната организация възниква „на самостоятелно основание“, в смисъл че то не е опосредено от съществуващото трудово или служебно правоотношение.
Именно възникналото правоотношение с институция на ЕС или международна организация е основанието да възникне правото на неплатен отпуск, респ. задължението на органа по назначаването или работодателя да го разреши. Като административен орган органът по назначаването действа в условията на обвързана компетентност, което означава, че не може да откаже отпуск, ако са налице предпоставките за това (вж. Решение № 9326 от 03.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2014 г., V о.: „органът по назначаването е бил длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж за цялата служба при условията на чл. 64, ал. 2 от ЗДСл тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност – след като са били налице визираните в хипотезата на правната норма предпоставки, е следвало да се издаде актът със съдържание, определено нормативно с чл. 64, ал. 2 от ЗДСл.“ В същия смисъл са и Решение № 3197 от 06.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2013 г., V о., Решение № 562 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2014 г., V о. и др.). Право на преценка нямат и работодателите в частната сфера: ако са налице законовите предпоставки, те са задължени да разрешат поискания отпуск.
За да може да удостовери наличието на основната предпоставка за ползване на неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 ЗДСл. или чл. 160, ал. 2 КТ (правоотношение с институция на Европейския съюз или международна правителствена организация), държавният служител/ работникът или служителят следва да представи пред органа по назначаването или пред работодателя сключения договор с институцията или друг удостоверителен документ, издаден от нея. Ако поради някакви съображения лицето не желае да представя такива доказателства, остава открита възможността да поиска неплатен отпуск по общия ред (чл. 64, ал. 1 ЗДСл.; чл. 160, ал. 1 КТ), но в този случай разрешаването му зависи от преценката на органа по назначаването/ работодателя и не е изключено молбата да не бъде удовлетворена.
***
Законът за държавния служител и Кодексът на труда предвиждат аналогично решение в разглежданата ситуация. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗДСл. органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 КТ задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.
Буквалното тълкуване на цитираните разпоредби показва, че изброяването на международните организации е примерно, като са посочени някои от най-важните от тях: ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и т.н., но няма пречка неплатен отпуск да се ползва и за работа в друга правителствена международна организация.
Предвидените изключения (чл. 81в ЗДСл. и чл. 120а КТ) се отнасят за случаите, когато държавният служител или работникът/служителят е изпратен от органа по назначаване или работодателя да изпълнява длъжност в институция на ЕС, т.е. е командирован. Разликата е, че в тези хипотези лицата продължават да получават възнагражденията си, а не са в неплатен отпуск. При разглежданата тук ситуация правоотношението с институцията/ международната организация възниква „на самостоятелно основание“, в смисъл че то не е опосредено от съществуващото трудово или служебно правоотношение.
Именно възникналото правоотношение с институция на ЕС или международна организация е основанието да възникне правото на неплатен отпуск, респ. задължението на органа по назначаването или работодателя да го разреши. Като административен орган органът по назначаването действа в условията на обвързана компетентност, което означава, че не може да откаже отпуск, ако са налице предпоставките за това (вж. Решение № 9326 от 03.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2014 г., V о.: „органът по назначаването е бил длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж за цялата служба при условията на чл. 64, ал. 2 от ЗДСл тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност – след като са били налице визираните в хипотезата на правната норма предпоставки, е следвало да се издаде актът със съдържание, определено нормативно с чл. 64, ал. 2 от ЗДСл.“ В същия смисъл са и Решение № 3197 от 06.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2013 г., V о., Решение № 562 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2014 г., V о. и др.). Право на преценка нямат и работодателите в частната сфера: ако са налице законовите предпоставки, те са задължени да разрешат поискания отпуск.
Следва да се обърне внимание и на двете времеви ограничения, с които е обвързано правото на неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 ЗДСл. или чл. 160, ал. 2 КТ:
Първо, че ползването на този отпуск е еднократно („веднъж през цялата служба“), т.е. лицето не трябва да е ползвало отпуск на същото основание в рамките на същото трудово или служебно правоотношение.
Второ, че правото на служителя на такъв отпуск, респ. задължението на органа по назначаването или на работодателя да го разреши, се отнася за период до една година. Разбира се, възможно е служителят да работи например в Европейската комисия за две години и органът по назначаване или работодателят да разреши по-дълъг неплатен отпуск. Това обаче вече не е субективно право, а правна възможност за лицето, която ще се реализира при постигане на съгласие. (Вж. напр. Решение от 08.01.2008 г. на САС по кас. гр. д. № 945/2007 г., 1-ви с-в: „В процесния случай работодателят е разрешил на ищцата да ползва неплатен отпуск за период от една година и не е имал задължение да даде съгласието си ползването на неплатения отпуск да продължи и през следващите шест месеца - така, както е поискано от служителката.“)
Първо, че ползването на този отпуск е еднократно („веднъж през цялата служба“), т.е. лицето не трябва да е ползвало отпуск на същото основание в рамките на същото трудово или служебно правоотношение.
Второ, че правото на служителя на такъв отпуск, респ. задължението на органа по назначаването или на работодателя да го разреши, се отнася за период до една година. Разбира се, възможно е служителят да работи например в Европейската комисия за две години и органът по назначаване или работодателят да разреши по-дълъг неплатен отпуск. Това обаче вече не е субективно право, а правна възможност за лицето, която ще се реализира при постигане на съгласие. (Вж. напр. Решение от 08.01.2008 г. на САС по кас. гр. д. № 945/2007 г., 1-ви с-в: „В процесния случай работодателят е разрешил на ищцата да ползва неплатен отпуск за период от една година и не е имал задължение да даде съгласието си ползването на неплатения отпуск да продължи и през следващите шест месеца - така, както е поискано от служителката.“)
За да може да удостовери наличието на основната предпоставка за ползване на неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 ЗДСл. или чл. 160, ал. 2 КТ (правоотношение с институция на Европейския съюз или международна правителствена организация), държавният служител/ работникът или служителят следва да представи пред органа по назначаването или пред работодателя сключения договор с институцията или друг удостоверителен документ, издаден от нея. Ако поради някакви съображения лицето не желае да представя такива доказателства, остава открита възможността да поиска неплатен отпуск по общия ред (чл. 64, ал. 1 ЗДСл.; чл. 160, ал. 1 КТ), но в този случай разрешаването му зависи от преценката на органа по назначаването/ работодателя и не е изключено молбата да не бъде удовлетворена.
доц. д-р Андрей Александров
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
28Март2022
Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
от PortalTRZnormativi.bg
28 Март 2022
31Дек2021
Трудови и осигурителни права при отпуски за отглеждане на деца
от доц. д-р Андрей Александров
31 Дек 2021
24Юни2020
За допълнението в Наредбата за работното време, почивките и отпуските
от Аспасия Петкова
24 Юни 2020
08Окт2019
Неплатени служебни, творчески, родителски и учебни отпуски
от доц. д-р Андрей Александров
08 Окт 2019