Трудови и осигурителни права при отпуски за отглеждане на деца

Още за отпуски:

Различните видове отпуски за отглеждане на деца, регламентирани в трудовото ни законодателство, поставят специфични правни проблеми и – макар в последните години да не са били обект на съществени законодателни промени – продължават да пораждат колебания в практиката. Освен на най-често използвания отпуск от тази група (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), следва да се обърне внимание също на отпуските за отглеждане на две и повече живи деца, т.нар. родителски отпуск, отпуските за гледане на болно дете. Всички те засягат широк кръг работници и служители със семейни ангажименти, когато е възпрепятствано полагането на труд, за да се осигурят необходимите грижи за децата.

С цел избягване на повторения не са разгледани всички видове отпуски, свързани с отглеждането на малки деца, доколкото уредбата им показва сходства с тази на анализираните отпуски (напр. отпускът за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство е „аналог“ на отпуска по чл. 164 от КТ; отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст беше уреден, за да се постигне известен баланс между правата на осиновителите и тези на биологични родители и т.н.) Като цяло предпоставките за ползването на отпуските, трудово и осигурителноправният им режим са много близки, а оттук и практическите проблеми, които пораждат, не се различават особено помежду си.
 

А) Трудови права

След използване на отпуска поради бременност и раждане, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 164, ал. 1 КТ, чл. 46 от НРВПО). Впрочем, отпускът може да се ползва и когато преди него не е бил ползван целият или част от отпуска за бременност и раждане.

Подобно на отпуска за бременност и раждане по чл. 163 от КТ, този отпуск също е „прехвърляем“ – на бащата или на бабите и дядовците на детето, когато работят по трудово правоотношение. Той се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на другите, посочени по-горе лица. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Когато заявлението се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Майката (осиновителката) има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие отпускът да се ползва от бащата или от баба или дядо на детето и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 164 от КТ.

Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява в две групи хипотези: или когато майката (осиновителката) няма фактическа/ правна възможност или желание да ползва отпуск за полагане на лични грижи за детето (защото е лишена от родителски права, дала е съгласие отпускът да се ползва от друго лице или поради други причини по нейна лична преценка /напр. поверила е грижите на детегледачка/), или защото необходимостта от полагане на грижи за детето е отпаднала (то е дадено за осиновяване; настанено е в детско заведение, включително детска ясла; настанено е по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; починало е и т.н.).

Отпускът се прекратява и когато трудовото правоотношение на майката се прекрати, независимо дали тя го ползва лично или го е прехвърлила на бащата, баба или дядо на детето. Ползването на друг вид отпуск от майката обаче не е основание за прекратяване на отпуска за отглеждане на малко дете. (Например бащата може да продължи да ползва „прехвърления“ му отпуск, ако майката ползва отпуск поради временна неработоспособност, нов отпуск за бременност и раждане за следващо дете и т.н.)

Б) Осигурителни права

Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е платен от държавното обществено осигуряване. Предварителният осигурителен стаж от 12 месеца е предпоставка и за придобиването на право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Ако няма такъв стаж, майката пак ще може да ползва отпуск за отглеждане на детето, но няма да получава осигурителни плащания.

Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете, за разлика от това за бременност и раждане, не зависи от загубения осигурителен доход. Той се определя от законодателството фиксирано в еднакъв размер за всички осигурени. Това се прави ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО). Според чл. 12 от ЗБДОО за 2021 г. паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване за 2021 г., се определя както следва: (1) от 01 януари до 30 септември – 380 лв.; (2) от 01 октомври до 31 декември – 650 лв. Едва ли има смисъл да се коментира справедливостта на това законодателно решение, особено спрямо жените с по-висок осигурителен доход, които са внасяли (респ. за тях са внасяни) и по-високи по размер осигурителни вноски. Без съмнение е необходимо преосмислянето на този законов абсурд и съобразяване на осигурителните плащания за „втората година на майчинството“ с реалния доход на лицето, който обезщетението трябва да „замести“.

Както беше посочено, ползването на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ е субективно право на осигурената майка. Както всяко субективно право, и упражняването на правото на отпуск, съответно на обезщетение по чл. 53 от КСО, зависи само от волята на майката. Ако тя не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето (или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване), осигурената има право на обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете (чл. 54 от КСО). То се изплаща заедно с трудовото възнаграждение или работната заплата. Социалното предназначение на обезщетението в разглеждания случай е да се подпомогне финансово майката в отглеждането на детето, което тя е поверила на други лица, на детско заведение срещу заплащане и т.н. Макар и наричано от закона „обезщетение“, това осигурително плащане има характера на осигурителна помощ. То не компенсира загубен трудов доход, а съдейства за облекчаването на разходите за отглеждане на детето.
В) Сред често поставяните в практиката въпроси, свързани с разглеждания отпуск, могат да се посочат:

- Води ли записването на детето на детска ясла до загубване на правото на отпуск и обезщетение?

Постъпването на детето в детско заведение, включително детска ясла, води до прекъсване на отпуска по чл. 164 от КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), съответно и на изплащане на обезщетението по чл. 53 КСО. В разяснения, публикувани на Интернет страницата на МТСП се посочва, че „за да се ползва този вид отпуск, майката трябва да полага постоянни грижи за детето“. Според информация от сайта на НОИ, „в ал. 4 на чл. 53 от КСО са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства, като видът на детското заведение е без значение. Когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратява и отпускът на майката по чл. 164 от КТ – чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В заявление-декларация по образец /Приложение № 7 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО/ майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, и че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ. Тъй като тези обстоятелства са се променили, тя има задължение в срок 3 работни дни от промяната да подаде при осигурителя/работодателя си ново заявление-декларация, Приложение № 7, а той в срок 3 работни от получаването й следва да представи в Националния осигурителен институт удостоверение, Приложение № 10 към НПОПДОО.“

- Може ли отпускът да се „прехвърли“ на бабата на детето, ако тя е пенсионер? Ако това не е възможно и бабата трябва да започне работа, за да ползва отпуск, веднага ли може да подаде заявление за ползването на отпуск?

За да ползва какъвто и да е „отпуск“, едно лице очевидно трябва да работи по трудово, служебно и т.н. правоотношение – като пенсионер то няма как да ползва отпуск. Ако започне работа по трудов договор, то ще може да излезе в „прехвърления“ отпуск за отглеждане на малко дете веднага, щом са налице предпоставките за това. По отношение на обезщетението от ДОО, към деня на отпускането му лицето следва да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за риска „майчинство“. Според Решение № 2 от 2006 на КС по к.д. № 9 от 2005: „наличието на осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна“. Следователно е достатъчно бабата на детето да е била осигурена най-малко 12 месеца за този риск, без да е необходимо тези 12 месеца да предхождат непосредствено ползването на отпуска.

- Признава ли се времето, през което учителка е бил в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за професионален опит и за педагогически стаж?

През време на ползването на всички отпуски, свързани с майчинството, трудовото правоотношение съществува, без по него ефективно да се полага труд. Оттук често се извежда погрешният извод, че в тези периоди не тече трудов стаж, не се натрупва платен годишен отпуск или не следва да се увеличава допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от НСОРЗ. Подобни заключения нямат нормативна опора. Всички отпуски за бременност, раждане и за отглеждане на малко дете се признават за трудов и за осигурителен стаж. На тази основа възниква и право на платен годишен отпуск, който не може да се ползва едновременно с отпуските по майчинство, затова по необходимост се отлага за следваща календарна година. Платеният годишен отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. след изтичане на отпуска по майчинство (чл. 176а, ал. 2 от КТ). Натрупването на стаж рефлектира и в увеличаване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от НСОРЗ.

Често поставян въпрос в практиката е и дали при ползване на отпуск по майчинство се придобива само общ трудов стаж или и стаж по специалността (съответно действителен стаж по смисъла на пенсионносигурителното законодателство). Следва да се приеме, че ползването на отпуск, който се признава за трудов стаж, не прекъсва стажа по специалността (респ. действителния) стаж. В този смисъл са и отговорите, давани от администрацията на МТСП в рубриката „Често задавани въпроси“ на Интернет страницата на министерството. Така например в отговор на въпроса „Майчинството признава ли се за педагогически /учителски/ стаж?“ е дадено следното разяснение: „Може да се предположи, че въпросът Ви е свързан с правото на ранно пенсиониране на учителите … по въпроса за зачитане на “майчинството” за учителски стаж НОИ е изразил становище, че времето, през което лицата, заемащи длъжности съгласно изискванията на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, ползват платен или неплатен отпуск по чл. 163 – 168 от Кодекса на труда (най-общо наречени отпуски “по майчинство”) се зачита за “учителски стаж” при пенсиониране.“
 

А) Съгласно чл. 168, ал. 1 от КТ, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст – на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

Става дума за особен вид допълнителен отпуск, условията и редът за ползването на който по принцип са предмет на колективно договаряне. Кодексът на труда установява общата рамка за него, като няма пречка да се договарят и по-голям брой дни (напр. майки на две деца до 18-годишна възраст да ползват три, вместо два работни дни допълнителен отпуск). Смисълът на този отпуск е да даде възможност на работничките и служителките – майки на непълнолетни деца - да участват в подготовката и отбелязването на важни събития като рождени дни, спортни състезания или др. подобни. 
Ползването на отпуска за две и повече живи деца може да се отлага по реда на чл. 176 (чл. 168, ал. 4 от КТ).
Този вид отпуск няма особени осигурителноправни последици (освен че времето, през което се използва, се признава както за трудов, така и за осигурителен стаж), тъй като той е платен от работодателя, а не от общественото осигуряване.

Б) В практиката е поставян въпросът за тълкуването на чл. 168, ал. 2 от КТ („Работничката или служителката има право да ползва отпуска по предходната алинея, включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст.“).

Може ли цитираната норма да се тълкува в смисъл, че последната година, в която е възможно използването на този отпуск, е годината, в която и най-малкото дете навършва пълнолетие?

Отговорът е отрицателен. Според утвърденото в трудовоправната теория разбиране и буквалното тълкуване на разпоредбата предпоставка за ползване на отпуска по чл. 168 от КТ е децата да са непълнолетни. Думите „включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст“, използвани в ал. 2, следва да се разбират в смисъл, че последната година, за която възниква право на такъв отпуск, е годината на навършване на пълнолетие на едно или повече от децата. За по-голяма яснота ще онагледим казаното със следните примери:
• Служителката има 3 деца – близнаци, родени през 2003 г. и трето дете, родено през 2011 г. През 2021 г. близнаците навършват пълнолетие и това е последната година, за която възниква правото на такъв вид отпуск.
• Възможна е и хипотеза, в която служителката вече има пълнолетно дете или деца и пак ще придобие право на отпуск по чл. 168 от КТ. Това може да стане, ако децата ѝ под 18-годишна възраст са две или повече – например деца на 6 и 11 години и пълнолетно дете. В такъв случай тя ще придобива право на отпуск за двете по-малки деца до и включително за годината, в която детето на 11 години навърши пълнолетие.
 

А) Отпускът по чл. 167а от КТ, известен като „родителски отпуск“ (отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст) е неплатен. Той беше въведен с изменения в КТ от 2004 г. в изпълнение на Директива на Съвета 96/34/ЕО относно Рамковото споразумение за родителски отпуск, сключено между Съюза на европейските конфедерации на индустриалците и работодателите, Европейския център на предприятията с държавно участие и Европейската конференция на профсъюзите. Отпускът е неплатен, но се зачита за трудов стаж. Уреден е в чл. 167а от КТ и чл. 49 – чл. 49д от НРВПО.

Разглежданият отпуск е уреден като индивидуално право на всеки от родителите, възникващо след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Необходимо е родителят, който ползва отпуска, да работи по трудово правоотношение и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В този случай вече става дума за „прехвърлено“, а не собствено право, затова то е производно от правото на другия родител. Казано с други думи, ако например бащата не работи по трудово правоотношение, а упражнява свободна професия, той няма право на отпуск по Кодекса на труда, съответно не може да „прехвърли“ отпуска си на майката. Същото се отнася и за обратната хипотеза, когато майката няма самостоятелно право на отпуск, защото няма качеството работничка или служителка. В тези случаи родителят, който работи по трудово правоотношение, ще може да използва само „своите“ 6 месеца, но не и прехвърлена част от отпуска на другия родител.

Съгласно чл. 167а, ал. 4 от КТ родител (осиновител), който се грижи сам за отглеждането на детето, има право на отпуск в размер 12 месеца в случаите, когато:  (а) не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;  (б) другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда; или  (в) другият родител е починал. В тези хипотези другият родител няма право на отпуск, за да се избегнат възможни злоупотреби (напр. самотна майка да ползва само 6 месеца отпуск, а бащата да се възползва от останалите 6 месеца, въпреки че няма никакви ангажименти към отглеждането на детето). Обстоятелството, че другият родител не живее в едно домакинство с родителя, който полага родителските грижи, се удостоверява с декларация – Приложение № 6 към чл. 49д, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

За ползването на индивидуалното си право на отпуск всеки от родителите (осиновителите) следва да подаде писмено заявление до работодателя си, в което декларира желаната начална дата на използване, продължителността на искания отпуск, както и обстоятелството, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Заявлението се подава най-малко 10 работни дни преди датата, от която родителят желае да ползва отпуска, и работодателят е длъжен да осигури ползването от деня, посочен в него. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. При ползване на част от отпуска на другия родител към заявлението се прилага и съгласие на родителя, чието право се прехвърля. За тези отпуски се води специална отчетност при работодателите, които са ги разрешили.

Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни (чл. 167а, ал. 6 от КТ).
В разпоредбата на чл. 168, ал. 8 отбКТ изрично е определено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

Б) Сред често поставяните практически въпроси, свързани с този отпуск, могат да се посочат:

- Пречка ли е липсата на граждански брак между родителите за използването на отпуска?

Законът урежда правото на отпуск на всеки от родителите на детето, без значение дали те са сключили брак или не. В действащото законодателство се разкриват все повече примери, в които законът придава на фактическото съжителство правно значение, аналогично на това на брачната връзка; логично е и трудовите и осигурителни права, свързани със семейния статус на лицата, постепенно да се уеднаквят, независимо дали те имат сключен брак или не.

Липсата на сключен граждански брак между родителите на детето не е пречка за „прехвърлянето“ на до 5 месеца от отпуска на майката на бащата или обратно. Отговори на аналогични запитвания е давала и администрацията на МТСП в рубриката „Често задавани въпроси“ на Интернет страницата на министерството. Например на поставен въпрос относно размера на отпуска по чл. 167а от КТ за майка, която няма брак с бащата на детето, но той го е припознал, вписан е в акта за раждане като баща и живее в общо домакинство с майката, експертите на МТСП отговарят: „Обстоятелството, че бащата живее в едно домакинство с майката, означава, че всеки ще ползва „своите“ 6 месеца по чл. 167а, ал. 1КТ.“ Няма пречка и да ги прехвърли на другия родител, ако са изпълнени предпоставките за това, т.е. ако и двамата работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

- Дължат ли се осигуровки за времето на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ?

Както беше посочено, отпускът е неплатен, а в период на неплатен отпуск служителят очевидно не извършва трудова дейност и не получава възнаграждение. Поради това и осигурителни вноски за краткосрочното и дългосрочно обществено осигуряване не се дължат. По време на неплатен отпуск обаче се дължат здравноосигурителни вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1, б. “б” от Закона за здравното осигуряване за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
 

Тук не става дума за отделен вид/ група отпуски, а за една от възможните хипотези на т.нар. „случаи, приравнени на общо заболяване“ и свързаните с тях трудови и осигурителни права. Общото между тях е, че работникът или служителят е работоспособен, но да не може да полага труд поради семейни ангажименти, свързани със здравословното състояние на негови близки. Така например може да се наложи майка на малко дете да отсъства от работа не защото тя самата е заболяла, а за да се грижи за болното си дете. В осигурителноправната теория подобни рискове се обозначават като случаи, приравнени на общо заболяване, защото последиците са същите като при изпадането на самия работник или служител в състояние на временна неработоспособност. Трудовото право урежда специален вид отпуск, а осигурителното право регламентира обезщетение, което осигуреното за общо заболяване и майчинство лице ще получи вместо загубеното трудово възнаграждение за съответния период.

А) Съгласно чл. 162, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на отпуск и за гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето (края на разпоредбата). Тези отпуски се разрешават от здравните органи и работодателят няма право да ги „откаже“. Когато получи болничния лист, удостоверяващ съответното обстоятелство, той е задължен да предостави отпуска за посочения в документа срок. 
Б) Съгласно чл. 45 от КСО парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за следните хипотези на гледане на деца:
• гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете в хипотезите по-долу;
• гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
• гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
• гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност (включително в приравнените случаи като отпуск за гледане на болно дете) се оформя с болничен лист. Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/ осигурителя до два работни дни от издаването му.

Издаването на болничните листове за гледането на болни деца показва някои специфики. Например болничен лист за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ, се издава еднолично от лекуващия лекар, без да се изисква разрешение на ръководителя на лечебното заведение, за целия престой на осигурения в лечебното заведение (чл. 40, ал. 2 от НМЕ).

Болничен лист за гледане на деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи: (1) за гледане на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома – до изтичане на карантинния период; (2) за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи – за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се съхранява в лечебното заведение, което издава болничен лист за гледане. Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения (чл. 39 от НМЕ).

Размерът на обезщетението от държавното обществено осигуряване не показва специфики спрямо този на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване. Съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. То не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. (Максималният осигурителен доход за 2021 г. е 3000 лв.)

В) Вероятно най-често поставяният въпрос, свързан с разглежданите отпуски през последните месеци, беше защо родителите на карантирани деца (респ. здрави деца, върнати от детско заведение поради карантина) бяха възпрепятствани да ползват полагаемия им се отпуск и да получат осигурителни плащания.

Отговорът е елементарен – у нас се наложи порочната практика посещенията на децата в детските заведения да се преустановяват въз основа на заповед на министъра на здравеопазването (евентуално – заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция). В нея се нареждаше затваряне на детското заведение, но не и поставянето му под карантина, поради което не възникват правата, свързани с карантината. Очевидно при това положение осигурените лица не могат да ползват отпуск за гледане на детето, платен от държавното обществено осигуряване. Затова не им оставаше друг избор, освен да поискат платен или неплатен отпуск от работодателите си. Трудно може да възникне съмнение в целите на подобна практика – явно те се свеждат до намаляване на разходите на държавното обществено осигуряване. Подобен стремеж обаче не може да оправдае отнемането на правата на осигурените лица. Гражданите следва да получат осигурителноправната закрила, за която са платили с осигурителните си вноски.

Можем само да се надяваме, че близкото бъдеще няма да ни изправи отново пред предизвикателствата на пандемията, а ако това се случи – че управлението на кризата ще е по-адекватно от това, на което станахме свидетели досега.

доц. д-р Андрей Александров