Платен годишен отпуск - видове, придобиване на право за ползване и ползване

Още за платен годишен отпуск:

Право на платен отпуск за служителка в срок на изпитване

Платеният годишен отпуск се предоставя на всеки работник или служител, без значение дали работи на срочен или безсрочен трудов договор, на пълно или непълно работно време и пр. Неговото основно предназначение е възстановяването на изразходваната в процеса на полагане на труд работна сила, но той не е строго целеви отпуск. За точно ще използва платения си годишен отпуск е въпрос на преценка на работника или служителя. Това е важно, тъй като нецелевото използване на други видове отпуски може да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя (напр. ползване на отпуск по болест, за да осъществи екскурзия в чужбина). Платеният годишен отпуск може да се ползва както за отдих и отдаване на лични и семейни ангажименти, така и например за работа по друг трудов договор (доколкото не е предвидена забрана за това в основния трудов договор), написване на книга, посещаване на курс и изобщо за всякакви лични или обществени потребности на работника или служителя, които той иска да удовлетвори.
 

Понятието „платен годишен отпуск” е обобщаващо и включва в себе си както основния, така и удължения и допълнителния платен годишен отпуск.

Трудовото законодателство определя минималния размер на основния платен годишен отпуск на не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Отпускът се определя за календарна година. Разбира се, по пътя на индивидуалното или колективно преговаряне страните могат да договорят и по-високи размери на отпуска, да ги обвържат с предходния трудов стаж при същия работодател и т. н.
За две категории работници и служители размерът на основния платен годишен отпуск е 26 работни дни:
- за непълнолетните работници и служители, вкл. за годината, в която навършват 18 години (чл. 305, ал. 4 КТ);
- за работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и повече от 50 на сто (чл. 319 КТ).

Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен основният платен годишен отпуск. С други думи, за тях този отпуск представлява това, което е основният платен годишен отпуск за останалите работници и служители.

Категориите лица, ползващи такъв отпуск, и минималният му размер се определят от Министерския съвет (чл. 155, ал. 5 КТ). Например научно-преподавателският състав във висшите училища има право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни (чл. 25 НРВПО). Същият е и размерът на платения годишен отпуск за директорите на детските градини и училищата, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници и т.н.

Разпоредбата на чл. 156 КТ предвижда и два вида допълнителен платен годишен отпуск в размер от не по-малко от 5 работни дни: за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки (напр. за миньори, водолази, членове на екипажите от летателните състави на въздухоплаването и др.) и за работа при ненормиран работен ден.

Режимът на ползване на платения годишен отпуск обхваща и трите посочени разновидности. Независимо дали един служител има право само на основен платен годишен отпуск в размер от 20 работни дни (колкото е законовият минимум), на удължен платен годишен отпуск или ползва и допълнителен отпуск, редът и начинът на ползване, отлагане на ползването и т. н. са едни и същи.
 

Според чл. 22, ал. 1 НРВПО всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част – през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер.

За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.

От буквалното тълкуване на цитираните разпоредби следва, че изискването за придобит 8-месечен трудов стаж е еднократно. Веднъж натрупал първите си 8 месеца стаж, работникът или служителят може да ползва платен годишен отпуск винаги, докато е зает по същото или по друго трудово правоотношение.

Логиката на това законодателно решение е свързана най-вече със социалното предназначение на платения годишен отпуск – да позволи временно откъсване от работата, почивка и възстановяване на работоспособността. Затова се приема, че когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, първата му почивка може да е отложена във времето. Веднъж придобил изискуемия стаж обаче, работникът или служителят може да ползва отпуск през цялата си професионална кариера. Напълно е възможно например току-що завършило средното или висшето си образование лице да се сключи трудов договор с условие за стажуване (чл. 233б КТ) със срок от 9 месеца, а впоследствие стажантът да сключи трудов договор със същия или с друг работодател. Натрупаният стаж по трудовия договор с условие за стажуване е необходима и достатъчна предпоставка, за да придобие веднага правото на ползване на платен годишен отпуск по нововъзникналото трудово правоотношение.


Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части.

Не е установена форма, в която работникът или служителят следва да поиска ползване на отпуск, и неговата продължителност, но обикновено се ползва писмена молба. Често работодателите въвеждат и нарочни формуляри на молби за ползване на отпуск, които да улеснят работниците и служителите.

Отпускът задължително се разрешава писмено. Това става с писмена заповед, издадена от работодателя, която съдържа имената и длъжността на работника или служителя, разрешеният общ брой дни платен годишен отпуск и началната дата на ползване на отпуска.
Трудовото ни законодателство познава и изключения от принципа, че времето на ползване на платения годишен отпуск се съгласува между страните чрез подаване на молба от работника или служителя и удовлетворяването ѝ от работодателя. В едни случаи работодателят може едностранно да определи времето за ползване на отпуска, а в други това право е дадено на работника или служителя.


Хипотезите са регламентирани в чл. 173, ал. 4 КТ. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:
- по време на престой повече от 5 работни дни – значението на употребеното понятие „престой” е същото като при едностранната промяна на мястото и характера на работата по чл. 120 КТ. (При престоя работното време на работниците и служителите не може да се уплътни със служебни задачи. Те са изпълнили задължението си да се явят на работните си места в готовност да полагат труд, но обективно не могат да им бъдат осигурени условията за това – било поради липса на клиенти, поръчки, суровини, повреда на машини и пр.) Състоянието на престой трябва да е продължило най-малко 5 последователни работни дни, за да възникне правото на работодателя да разпореди ползването на отпуските.
- при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители – става дума за т. нар. ваканционно ползване, практикувано в някои предприятия. Ако организацията на трудовия процес го позволява, всички работници и служители могат да ползват платените си годишни отпуски например през август. По този начин работодателите могат да спестят средства и от обичайните режийни разходи, като за определен период затворят предприятието или част от него.
- в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага – законодателят отново се върна към решението за погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск по давност, затова е от съществено значение отпуските да се ползват своевременно. Ако например през втората половина на 2019 г. работник или служител все още не е подал молба за отпуск, е разумно работодателят да го покани писмено да направи това до края на годината. В случай че служителят отново не подаде молба, в началото на 2020 г. ще възникне правото на работодателя едностранно да определи периода за ползване на отпуск от лицето.


В тези случаи е налице „огледалната” хипотеза на едностранно определяне на периода на ползване на отпуска от другата страна по трудовото правоотношение – работника или служителя.
- Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (чл. 174 КТ). Смисълът е да се даде възможност за ползване на платения годишен отпуск от тези категории работници и служители в удобен за тях момент през годината, съвпадащ и с ваканциите на учебните заведения.
- На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154 КТ. Така се осигурява възможност на тези работници и служители да почетат и отпразнуват религиозните си празници.
- Когато работникът или служителят има отложен отпуск от предходна календарна година и работодателят не е осигурил ползването му през първите 6 месеца на следващата година, той придобива правото сам да определи периода на ползване, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 КТ).

доц. д-р Андрей Александров