Промени в Кодекса на труда и Закон за държавния служител свързани с извънредното положение

Още по темата:

Във връзка с обявеното с решение на Народно събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение, в държавен вестник бр. 28 от 24 март 2020 г. бе публикуван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение.

В § 4. от преходните и заключителните разпоредби на закона бяха приети изменения и допълнения в Кодекса на труда, които влизат в сила от 13 март 2020г. и са в действие до отмяна на извънредното положение.


"Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение
Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.
(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2."
 
С оглед обявеното извънредно положение, новосъздадения чл. 120б от КТ е въведен, за да има възможност работодателят да възложи временно надомна работа или работа от разстояние без съгласието на работниците/ служителите, като единствената промяна е в мястото на работа, а тя се извършва въз основа на заповед, която работодателя следва да издаде, в която да определи условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2 от КТ.
 
 
„Преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта."
 
В новосъздадения член се предоставя възможност на работодателя при обявено извънредно положение със своя заповед да преустанови работата на цялото предприятие, част от него или на отделни служители, както за целия период, така и за част от него до отмяна на извънредното положение. Също така, когато при обявеното извънредно положение, работата на дадено предприятие е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е задължен да не допуска работниците/ служителите до работните им места.
 

„В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.".
 С това нововъведение се предоставя възможност на работодателя да установи непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време през целия период на извънредното положение или само на част от него.
 
Ал. 2 към чл. 138а се променя на ал. 3 и към „по ал. 1“ се добавят „ и по ал. 2“, а ал. 3 става ал. 4.
 

„Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж."
 
В новосъздадения член чл. 173а от КТ е регламентирано, че и без съгласието на работника/ служителя, може да се разреши платения му годишен отпуск, когато поради извънредното положение работодателя със своя заповед или по заповед на държавен орган е преустановил работата на предприятието, част от него или на отделни работници. Това се отнася и за работниците/ служителите, които нямат придобит 8 месеца трудов стаж. Това време се признава за трудов стаж.
 

"Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение."
 
В § 13. от преходните и заключителните разпоредби на закона са приети допълнения в Закона за държавния служител, които влязоха в сила от 13 март 2020 г. и са в действие до отмяна на извънредното положение.
 
 
"Извършване на работа от разстояние
Чл. 51а. (1) При обявено извънредно положение органът по назначаването може да възлага на служителя без негово съгласие работа от разстояние в домашна среда, като се съобразят характерът на работата и дейността на отделните звена и служители съгласно функциите, определени в устройствените правилници и утвърдените длъжностни характеристики на служителите.
(2) Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата от разстояние се определят със заповед на органа по назначаване."
 
С оглед обявеното извънредно положение, новосъздадения чл. 51а от Закона за държавния служител е въведен, за да има възможност органът по назначаване да възложи работа от разстояние без съгласието служителите, като всички условия, ред за възлагане и контрол по изпълнението се определя със заповед на органа по назначаване.
 

"Ползване на отпуск при обявено извънредно положение
Чл. 64а. (1) При обявено извънредно положение и когато не може да се въведе работа от разстояние в домашна среда по чл. 51а, органът по назначаването е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск по искане на:
1. бременна служителка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
5. трудоустроен служител или служител, боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.
(2) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1, се признава за служебен стаж."
 
С този новосъздаден член се предоставя възможност на органа по назначаване да разреши платен или неплатен отпуск по искане на определени групи служители, когато не може да се въведе работа от разстояние, като това време се признава за служебен стаж.