От кой момент тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 от КТ (Ново Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС 3/2019 г.)

Още от автора:

Съгласно чл. 344, ал. 1 от КТ, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Когато е водил успешно иск за обявяване на незаконността на уволнението и възстановяване на работа, работникът или служителят има правото да се върне на предишната си работа. Той обаче не е задължен да го направи и често се случва във времето до постановяване на съдебното решение да се е дезинтересирал от подобна възможност. В тези случаи се използва основанието за ново прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.

Правилото е, че работникът или служителят може да заеме предишната си длъжност, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен ако този срок не бъде спазен по уважителни причини (чл. 345, ал. 1 от КТ). Ако работникът или служителят не се яви да заеме работата в посочения срок, налице е посоченото ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение. То е от категорията на т.нар. „общи основания за прекратяване на трудовия договор“, при които прекратяването е резултат от взаимното съгласие на страните или се налага от обективно обусловени причини, затова и не се дължи предизвестие. Всяка от страните по трудовия договор може да се позове на такова основание за прекратяване, но е по-вероятно към този ред да прибегне работодателят. За него ситуацията на неизвестност създава сериозни практически затруднения: от една страна е ясно, че незаконно уволненият служител има правото да заеме отново длъжността си, но работодателят често не знае дали това право ще бъде реално упражнено. Служителят може, но не е задължен да се върне в предприятието и да заеме отново длъжността. Ако незаконно уволненият служител се върне, за да бъде възстановен, а междувременно е назначено друго лице, то трябва да бъде уволнено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, което е свързано с допълнителни разходи за обезщетения. Затова точният момент, след който може да се издаде заповед за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, е от съществено значение за работодателя.

Началният момент, от който тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, често се тълкува неправилно. Буквалният прочит на разпоредбата ясно показва, че този срок тече от получаване на съобщението за възстановяване, след като работникът или служителят бъде възстановен на предишната му работа от работодателя или от съда. Съобщението за възстановяване също следва да се изпрати от съда. Това трябва да стане, когато съдебното решение влезе в сила (когато са изчерпани възможностите за обжалването му или в срока за обжалване заинтересованата страна, в случая работодателят, не предприеме действия за неговото обжалване). Съобщението се изпраща от първоинстанционния съд.

За съжаление практиката познава случаи, в които съдилищата не изпращат такива съобщения с презумпцията, че и при трудовите дела са приложими общите правила на гражданския процес и работникът или служителят – ищец може да се информира за влизането в сила на съдебното решение. Така не се отчита фактът, че нормата на чл. 345, ал. 1 от КТ е специална и задължава съда да изпрати нарочно съобщение за възстановяването, независимо от влизането в сила на съдебното решение по правилата на ГПК. Резултатът от пропуска да бъде изпратено съобщение е, че и двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 от КТ не започва да тече. Това дава формално основание на работодателя да не допусне на работа възстановения работник или служител, което обезсмисля времето и енергията, инвестирани в решаването на трудовия спор. Бездействието на съда може да увреди също и работодателския интерес. След като срокът не започва да тече, той няма как и да изтече, а това означава, че не може да се издаде заповед за ново прекратяване по реда на чл. 325, т. 2 от КТ. Административната практика приема, че в такава ситуация е неприложимо каквото и да било друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Според становище на МТСП с изх. № 26-146 от 20.04.2011 г., дори по взаимно съгласие на страните трудовият договор не може да бъде прекратен, преди двуседмичният срок от получаване на съобщението за възстановяването от съда да е изтекъл.

Всичко това наложи в практиката понякога да се прибягва до нестандартни решения: работодателите – ответници проверяват дали съдът е изпратил съобщението до работника или служителя, и – ако това не е направено – подават молби ищецът да бъде изрично уведомен за влязлото в сила съдебно решение за възстановяване. Колкото и абсурдно да звучи загубилата делото страна да настоява другата страна да бъде уведомена за влизането в сила на решението, това понякога се оказва единственият начин за преодоляване на създадения от бездействието на съда проблем.
 
 
В опит да се потърси разумно решение на описаните практически проблеми с уведомяването на служителите за съдебното решение, с което са възстановени на работа, в последните години различни състави на ВКС започнаха да постановяват разнородни съдебни решения, нерядко „дописващи“ закона.

Например в Решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 537/2009 г., IV г. о. се посочва, че „когато не е изпращано съобщение от съда, но работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ тече от момента на узнаването”.

Въпросът „при липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа на работника или служителя и ако тече от кой момент?“ беше и основанието за допускане на касационното обжалване и по гр.д. № 946/2015 г. на ВКС, III г.о., по което е постановено Решение № 218 от 15.10.2015 г. Потвърдена е съществуващата задължителна практика, че съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл. 345 от КТ и след получаването му от него започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
„Изпращането на съобщение от съда е не само с цел да се уведоми работникът за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.“ (Решение № 228 от 29.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2016 г., IV г. о.)
 
 
Противоречивата съдебна практика по темата доведе по постановяване на Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСГК на ВКС от 02.12.2021 г. То е постановено по въпроса: „От кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за  влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок?“

А) ОСГК на ВКС синтезира противоречивата практика по поставения въпрос, като посочва:
- Според едното от застъпените в практиката становища съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл. 345, ал. 1 от КТ и от получаването му започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че срокът започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Снабдяването с изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и упълномощаването на адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране не означава узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент не тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 от КТ за явяване на работника или служителя на предишната работа.
- Според другото становище срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът или служителят се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал за влизане в сила на решението за възстановяване на работа по друг начин, независимо от полученото впоследствие съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника или служителя за влязлото в сила решение, е както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай че възстановеният работник или служител не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника или служителя за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът или служителят е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът или служителят е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. С упълномощаването на адвокат на определена дата за представителство пред съдебен изпълнител във връзка с издадения изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение за събиране на присъдените деловодни разноски е налице узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 от КТ за явяване на работа.

 
Б) ОСГК на ВКС намира за правилно първото становище.
 
Нормата на чл. 345, ал. 1 от КТ – пише в мотивите на Решението – е императивна и специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Нормата на чл. 345, ал. 1 от КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална процедура – съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство и полученото съобщение поставя началото на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.

Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ и е резултат от разширително тълкуване  на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение.
Основен критерий за преценка на добросъвестността при упражняването на трудовите права и задължения по чл. 8 от КТ са изискванията на законите, като правата и задълженията се осъществяват в обема и според съдържанието им, предвидени в нормативната уредба.

Правно значение за началото и респ. за изтичането на срока, с който се преклудира правото на възстановения на работа работник или служител да я заеме, според изричната разпоредба на закона има фактът на получаване от него на съобщението от съда за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа. Ако съобщението не е получено от работника или служителя, срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ започва да тече само когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен начин /напр. с писмена молба до работодателя/ работникът или служителят изяви пред него желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.
 
По изложените съображения, ОСГК на ВКС взема следното решение:
Двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 от КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.
 
 
Ще си позволя да изразя личното си мнение, че изводите в цитираното Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСГК на ВКС са погрешни, а правилна е позицията на съдиите, подписали това решение с особено мнение.

Правило трима върховни съдии посочват, че „тълкуването и прилагането на чл. 345, ал. 1 КТ не следва да противоречи на житейската логика. Тя изисква да се приеме, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на съобщението от първоинстанционния съд, но в случаите, когато работникът или служителят е узнал по друг категоричен начин за влязлото в сила решение за възстановяването, срокът тече от узнаването, независимо от полученото по-късно съобщение. … Да се приеме, че преди да е получил съобщението работникът или служителят узнава за възстановяването, само когато се е явил в предприятието или по друг начин е изявил пред работодателя желание да се върне на работа, е тълкуване на чл. 345, ал. 1 КТ в противоречие с принципа по чл. 8 КТ. Несъответно на конституционното си основание и целта на закона, такова тълкуване ограничава приложно поле на чл. 345, ал. 1 КТ“.

Ако си послужим за пример с цитираната в самото Тълкувателно решение практика на ВКС, абсурдно е да се поставя под съмнение дали работник или служител, който се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и е упълномощил адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране, е узнал за влязлото в сила съдебно решение. Като му признава „правото“ да чака нарочно съобщение от съда за възстановяването, за което отдавна е узнал, ОСГК на ВКС практически дава възможност за злоупотреба с право на недобросъвестни служители, които целят единствено създаването на напрежение и „разиграването“ на бившите си работодатели. Считам, че подобно поведение следва да бъде санкционирано, а не толерирано.

доц. д-р Андрей Александров