Плащане на заплата на части - по трудов договор и като хонорар

Въпреки че това е позната практика за някои работодатели, по същество тя представлява заобикаляне на закона – постигане на непозволен резултат с принципно позволени (законни) средства. Непозволеният резултат се състои в намаляването на социалната закрила, която трудовото законодателство дава на работника или служителя. Хонорарът по граждански договор не се ползва от гаранциите, предвидени за трудовото възнаграждение; гражданският договор по принцип може много по-лесно да бъде прекратен от възложителя; осигуряването по граждански договор не покрива всички осигурени рискове и т.н. Затова без съмнение разглежданата практика може да се определи като порочна и е желателно работникът или служителят да не се съгласява с такава схема на заплащане.

Наивно би било да се мисли, разбира се, че във всички случаи сключването на паралелни трудови и граждански договори е въпрос на избор за служителя. Много по-често тази ситуация е резултат на упражнен от работодателя натиск. „Съгласието“ на работника или служителя, изразено чрез подписа му под двата договора, за съжаление твърде рядко е свободно формирано. В такива случаи контролните органи по спазване на трудовото законодателство и по-конкретно Инспекцията по труда би следвало да упражнят правомощията си и да обявят сключените граждански договори за трудови, защото по тях се полага именно труд и те нарушават правилото на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, когато се установи такова нарушение, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление на Инспекцията. В него се определя и началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Трябва да се има предвид, че всичко изложено дотук засяга един типичен случай, при който механизмът на гражданския договор се използва превратно, с цел „спестяване“ на осигуровки. То не означава, че винаги и по дефиниция сключените граждански договори с работодателя са незаконни. Напълно е възможно страните по трудово правоотношение да договорят, че работникът или служителят ще предостави на работодателя услуга, която е извън кръга на трудовите му задължения. Предметът на гражданския договор се описва чрез конкретния резултат – изработване на вещ, изнасяне на лекция, заснемане на събитие и т.н. Обикновено сключването на такива договори ще има еднократен или инцидентен характер, когато конкретни нужди го налагат. Обратно, ако гражданското правоотношение съпътства трудовото през целия период на съществуването му, по него се извършват регулярни плащания, а предметът му е ясно свързан с трудовите функции на служителя, това е очевиден опит за злоупотреба. С тревога може да се отбележи, че в такива случаи Инспекцията по труда като че ли не упражнява достатъчно активно предоставените й контролни правомощия.

С уважение:
 

Още за възнаграждения:

Права на работниците при забавено или частично изплащане на заплата