Удържане на сума от служител за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор

Когато Вашият служител е депозирал заявление за прекратяване на трудовия договор в него следва да е посочил основанието за прекратяване. От така описания от Вас казус предполагам, че Ви е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал.1 от КТ, в което изрично е изразил желание за предсрочно прекратяване на трудовия договор и съгласие да бъде удържано от последното му възнаграждение обезщетение по чл. 220 от КТ, което дължи на работодателя. Задължително лицето трябва писмено да е изразило намерението си трудовия му договор да бъде прекратен предсрочно. Проверете дали това е посочено в предизвестието и ако не е уведомяването може да е и като отделен документ.

В този случай в заповедта за прекратяване и трудовата книжка си посочвате основание чл. 326, ал.1 от КТ.
Когато работникът е заявил пред работодателя, че иска договора му да се прекрати преди да изтече предизвестието и дължи обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ възникват две насрещни вземания:

Съгласно чл. 272, ал.1 от КТ: „ Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.“
 
Това напрактика означава, че лицето доброволно трябва да плати обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ, т.е лицето трябва да ги преведе по банковата сметка на фирмата или да ги внесе на каса срещу ПКО.

В практиката доста често въз основа на писмено съгласие от страна на лицето обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се удържа от последното възнаграждение на лицето, но в случай, че възникне съдебен спор е възможно удръжката да бъде призната като незаконосъобразно удържана.