Допълнително възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ за време, през което е получавано обезщетение за безработица

Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е отдавна познато на българската трудовоправна система, но уредбата му претърпя съществени изменения през последните години. Отменената през 2007 г. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения предвиждаше допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (известно още като „клас прослужено време“). Сега действащата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обвързва това възнаграждение не просто с придобития стаж, а и с натрупваната в годините по-висока лична квалификация, знания, умения и рутина.

Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е уредено в чл. 12 НСОРЗ. Разпоредба предвижда, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Минималният му размер е определен с ПМС № 147 от 29.06.2007 г. – 0,6 на сто месечно върху основната работна заплата за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. По пътя на колективното или индивидуалното трудово преговаряне този размер може да бъде увеличен, напр. на 1 на сто. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение се увеличава с придобиването на всяка следваща година трудов стаж.

За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:
• трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия;
• времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за определени осигурителни рискове;
• трудовия стаж, придобит в друга държава-членка на ЕС, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите-членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
• времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за определени осигурителни рискове, съгласно законодателството на съответните държави (чл. 12, ал. 3 НСОРЗ)

Може да се обобщи, че за целите на определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се вземат предвид периоди, в които е съществувало трудово или друго правоотношение, по което е полаган труд на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Право на такова допълнително трудово възнаграждение възниква и за времето на ползване на отпуск, който се признава за трудов стаж (платените отпуски и неплатените, когато това е предвидено в закона). Отпуските не прекъсват трудовото правоотношение, макар и по време на тях да не се полага ефективно труд.

За периода на безработица обаче трудово правоотношение (или друга дейност, за която лицето да подлежи на задължително осигуряване) не съществува, не се придобива професионален опит, респ. не възниква и право на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ. Действително, чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ определя, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, ако работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица. Това обаче не е „действителен“ стаж, а приравнен на стаж период, който има значение за осигурителни цели. Както беше посочено, признаването на това време за трудов стаж не може да доведе до увеличаване на размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ, защото то е подчинено на различна логика. 

Същият извод се споделя и в административната практика. На Интернет-страницата на МТСП, в рубриката „Често поставяни въпроси“, е даден например отговор на въпрос „Признава ли се времето, през което лицето е било регистрирано в Бюрото по труда за начисляване на процент за трудов стаж и професионален опит?“, който гласи: „Трудовият стаж, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ не следва да се взема предвид при определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатият на тези основания трудов стаж не е придобит в друго предприятие, а е зачетен като такъв като време, през което не е съществувало трудово правоотношение“. 

С уважение:
 

Още за допълнително трудово възнаграждение: