Гъвкаво работно време

Още по темата:

Разпоредбите, свързани с въвеждането на гъвкаво работно време, са известни  от 1986 г. и се прилагат в практиката. В чл. 139, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) съществуващата уредба е доразвита. С оглед възникналата неприятна ситуация в България относно заразата от коронавируса и въвеждането на мерки за ограничаването ѝ,  работодателите могат да приложат съществуващите разпоредби за подобряване организацията на труда и по-адекватното справяне със съществуващото извънредно положение в момента. Българското законодателство е предвидило различни възможности за въвеждане на гъвкаво работно време. Но възможността за въвеждане на режим на работно време с променливи граници трябва да е изрично уредено в Правилника за вътрешния трудов ред.

Съгласно чл. 139, ал. 1 от КТ, в предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установи работно време с променливи граници. Времето,  през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
Не  във всички предприятия може да се въведе работно време с променливи граници, а само там, където организацията на труда позволява това. За целта работодателят трябва да определи основните правила за включване на служител в режима чрез Правилника за вътрешния трудов ред. Там трябва да бъдат конкретизирани  задължителните часове за присъствие за цялото предприятие или за части от него, по отдели, как ще става отчитането на отработеното време, какви ще бъдат ограниченията, които служителите ще трябва да спазват. В предприятията особеностите при въвеждането на гъвкавото работно време трябва да бъдат отразени в Правилника за вътрешния трудов ред и в Правилата за работната заплата.

Променливото работно време е работно време, в което има определени от работодателя часове за задължително присъствие от всички служители. Извън тези рамки служителите са свободни да определят сами кога да работят, така че в рамките на седмицата да отработят часовете, полагащи се за тази седмица, според договореното в трудовия договор. Работодателят може да прецени, че ежедневно трябва да се отработят задължително 6 часа, например от 9 до 16 часа, като тук е включена и обедната  почивка, която не е част от работното време. Работникът има възможност сам да определи кога да отработи оставащите до 10 часа, ако трябва да отработи 40 часа през седмицата. Служителят няма право да си определи работни смени, превишаващи 12 работни часа, колкото е регламентирано в КТ. Ако работодателят определи задължително присъствие от 4 часа на ден – от 10 до 14 часа, работниците ще могат да разпределят сами половината от работна си седмица - това са 20 часа при законоустановена 40-часова работна седмица.

Работодателите могат да си изберат какъв режим на работното време е най-подходящ за тяхната дейност. Вариантите на модели са няколко. Например:
 

Този модел служи за справянето с временни увеличения в обема на работата. Той позволява да се повишат работните часове за кратък период от време. Увеличените работни часове се компенсират със съответното намаляване в рамките на 4 месеца. Ограниченията, които трябва да се спазват са до 10 работни часа на ден, до 48 работни часа на седмица, до 60 работни дни в годината, но в не повече от 20 последователни дни.
 

Ненормираното работно време може да бъде трайно решение за служителите, чиято работа има променлива натовареност. Този модел позволява работа след края на нормалния работен ден, което се компенсира с допълнителен пратен годишен отпуск. Ограниченията, които трябва да се спазват са до 12 работни часа на ден, 48 работни часа непрекъсната седмична почивка в два последователни дни.
 

Непълното работно време се въвежда за ограничен период от време, когато обемът на работата е намалял. Нормалното работно време може да бъде намалено наполовина. Този модел е средство и за намаляване на разходите за заплати.

Ограниченията, които трябва да се спазват са не по-малко от 4 работни часа на ден, до 3 месеца в една година.
 

Този начин на организация на работното време позволява на работодателя най-голяма гъвкавост. Работното време се изчислява не подневно, а за по-голям период от време – седмично, месечно, за два, три, четири, пет или 6 месеца наведнъж. В рамките на периода може да се надвишат или да се намалят необходимите работни часове, но те се компенсират.

Ограниченията, които трябва да се спазват са до 12 работни часа на ден, до 56 работни часа на седмица, период на сумиране не - повече от 6 месеца наведнъж.
 

Служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при нужда да приложи трудовите си задължения. Разположение или наричано още в практиката дежурство представлява времето, през което работникът или служителят, намирайки се извън територията на предприятието (обикновено вкъщи), е в готовност незабавно щом бъде извикан от работодателя, да изпълни трудовите си задължения.

Работата по време на разположение е когато, този служител бъде повикан и работи определен брой часове по време на разположението.

По време на разположението трудовата функция се заплаща като извънреден труд.

Ограниченията, които трябва да се спазват са до 100 часа месечно, до 12 часа в денонощието в работни дни, до 48 часа в почивни дни. Има забрана за прилагане в два последователни работни дни и в повече от два почивни дни в една календарна година.
 

Установява се за всички или за отделни служители. Работодателят определя задължителното време за присъствие в предприятието, а работникът или служителят определят началото и края на работния ден.

Ограниченията, които трябва да се спазват са до 12 работни часа на ден, задължителна 48 часа междуседмична почивка.

При променливото работно време трябва да се знае, че работникът не може сам да определи, че започва да работи при променливо работно време. Решението за въвеждането на този режим в предприятието е от изключителното право на  работодателя. Едва след като работодателят въведе този модел и разпише основните правила в Правилника за вътрешния трудов ред, служителите ще могат да се ползват от него.

Работодателят има право да въведе някои допълнителни ограничения за гъвкавото работно време. Например, може да се ползва само от някои служби, отдели, звена или даже само от някои служители. Работодателят може да определи повече от един период на задължително присъствие, например – от 10 до 12 и от 14 до 18 часа. Възможно е времето на задължителното присъствие да бъде определено различно за различни отдели и подразделения в фирмата или предприятието.

Възможно е работният ден да бъде разделен на две или три части, като броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден и продължителността на всяко прекъсване не може да бъде по-малка от един час.

Задължително трябва да бъде определено време за обедна почивка, което не може да бъде по-кратко от 30 минути. Това време не се включва в работния ден на служителите и не се изчислява като работно време, независимо, че е определен модел за работа при гъвкаво работно време.

Променливото работно време е ограничено само за работа през деня и служители, които работят през нощта (от 22 до 6 часа), няма да могат да се ползват от него.

Променливото работно време може да бъде съчетано със сумирано изчисляване на работното време. Това се очаква да бъде предпочитаната форма на гъвкаво работно време, тъй като съчетанието между двата режима позволява значителна гъвкавост в организацията на труда.

Прилагането на променливото работно време дава възможност на работещите да го ползват по-гъвкаво и да го разпределят в зависимост от личните и професионалните си нужди. Но тази мярка не е приложима за служителите, които общуват с клиенти, понеже те трябва да бъдат на разположение на клиентите през цялото работно време на офисите. Друг недостатък, свързан с въвеждането на гъвкавото работно време е по отношение на отчитането му, така че да се избегне възможността от злоупотреби и некоректно вписване на отработените часове. За тази цел е необходимо да се създаде специална система за достъп, чрез която да се следят работните часове на всеки служител по прозрачен начин. Такива системи за отчитане на работното време са скъпа инвестиция за организациите и изискват време, за да бъдат внедрени.

За работодателите ползата е, че ще могат да наемат персонал според натовареността и обема работа, както и за времето, за което реално имат нужда от работна ръка. Съвременният бизнес изисква гъвкавост и адаптивност. Въвеждането на гъвкаво работно време би спомогнало за по-голямата гъвкавост и по-бързата адаптация в работна среда, особено в международни компании с екипи по цял свят и компании, чиито бизнес оперира извън границите на една държава. Гъвкавото работно време спомага и за балансирането между работа и лично време на служителите, като например необходимостта да се посети институция с нормирано работно време, задачи свързани със семейството и т.н.