Удължаване на работното време

Още за работно време:

Разпоредбата на чл. 136а от Кодекса на труда предоставя възможност на работодателите, когато възникне производствена необходимост, да удължат работното време през едни работни дни за сметка на намаляване на продължителността на работното време през други, след предварителна консултация с представителите на работниците или служителите относно причините за въвеждане на удължено работно време и очакваните последици от него. За проведената консултация се съставя писмен протокол.

Въвеждане на удължено работно време може да има единствено и само за работните дни, но не и за работа през почивните и празничните дни.

При въведено удължено работно време работният ден не може да бъде по-дълъг от 10 часа, а за работниците или служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време, респективно работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците или служителите с намалено работно време не може да надвишава 40 часа.

Разпоредбата на ал. 3 към чл. 136а от КТ поставя ограничение по отношение на броя работни дни на годишна база, за които може да се въведе удължено работно време – 60 работни дни, като не повече от 20 работни дни последователно.

Когато работодателят въведе удължено работно време, е задължен да го компенсира чрез намаляването му в други дни, като това следва да стане в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Ако работникът или служителят не бъде компенсиран с намаляване на работното време в рамките на четиримесечния период от удължения му работен ден, възниква правото му сам да определи времето, през което да работи с по-малка продължителност на работния ден. В такива случаи работникът или служителят има задължение да уведоми писмено работодателя не по-късно от 2 седмици преди периода, в който ще се ползва компенсацията. Писменото уведомяване е чрез подаването на заявление до работодателя. Когато трудовото правоотношение бъде прекратено преди компенсирането, изработеното в повече работно време, съгласно разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 от Кодекса на труда, се заплаща като положен извънреден труд.  

Както вече е посочихме в началото, за да се въведе удължаване на работното време, е необходимо да има важни производствени причини. Важните производствени причини могат да включват различни обстоятелства, които налагат полагането на усилен труд, като в законодателната уредба не са изчерпателно изброени. Могат да бъдат свързани с определени седонни събития, да зависят от икономическата обстановка в страната, от сключването на допълнителни договори, които пораждат нуждата от усилена работа и пр. Преценката дали са възникнали важни производствени причини е на работодателя.

Установяването на удължено работно време се извършва с изрична писмена заповед на работодателя, която издава след като извърши преценката, че са налице важни производствени причини за въвеждането му. Задължително заповедта се съхранява в досието на работника или служителя /на хартия или електронно трудово досие/.

Процедурата по установяване на удължено работно време е следната:
- Провеждане на предварителна консултация с представителите на работниците и служителите относно причините за въвеждане на удължено работно време и очакваните последици от него. Съставяне на протокол от проведената консултация.
- Получаване на писмено съгласие за работа при удължено работно време от работниците и служителите, за които това се изисква по закон;
- Получаване на становище от компетентните здравни органи относно последиците за работа на трудоустроени работници или служители при удължено работно време /когато е необходимо/;
- Издаване на писмена заповед от работодателя за установяване на удължено работно време, която се издава за всеки отделен случай не по-късно от 3 работни дни преди датата на удължаването;
- Уведомяване на Инспекция по труда по място на извършване на работата относно въведеното удължено работно време. Задължението е на работодателя и се осъществява в писмен вид;
- Издаване на писмена заповед от работодателя за компенсиране на удълженото работно време;
- Писмено уведомяване от работника или служителя до работодателя в случаите, когато в установения срок не е извършено компенсиране и лицето само определи времето за компенсиране;
- Издаване на писмена заповед за обезщетяване при прекратяване на трудовия договор, когато удълженото работно време не е компенсирано и се заплаща като извънреден труд;
- Създаване и водене от работодателя на специална книга за удълженото работно време и за компенсирането.