За някои реквизити от съдържанието на трудовия договор

Посочването на точната законова разпоредба не е задължителен реквизит на трудовия договор, стига от текста му да става ясна волята на страните и целения правен ефект. Ако в договора има разпоредба, която гласи, че се договаря изпитателен срок в полза на работодателя с определена продължителност (не повече от 6 месеца), това е напълно достатъчно, за да бъде клаузата валидна, без значение, че страните не са реферирали към чл. 70 от КТ.

По отношение на втория въпрос: Сред елементите от минимално необходимото (задължително) съдържание на трудовия договор разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ включва „еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор“. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (вж. чл. 326, ал. 2 от КТ).

Кодексът на труда не ограничава страните да променят продължителността на срока на предизвестие, стига тя да е еднаква и за работодателя, и за работника или служителя, и да е в рамките на посочените по-горе минимален и максимален срок (т.е. между 30 дни и три месеца при безсрочно трудово правоотношение). Щом те могат да постигнат такова изменение с допълнително споразумение по чл. 119 КТ, не виждам пречка още при сключването на трудовия договор да предвидят бъдещи изменения в продължителността на срока на предизвестие.

С уважение:

Още за сключване на трудов договор:

Нормативна рамка

КТ