Вписване на възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в трудов договор

Трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор съдържа данни за страните и определя
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.

В т. 7 на чл. 66, ал. 1 от КТ е регламентирано, че трудовият договор трябва да съдържа „основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане“.

Така наречените „допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер“ са определени в Наредбата за структурата и организацията а работната заплата в чл. 15. Това са допълнителните трудови възнаграждения, както следва:
1. За образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от: петнадесет лева - за "доктор", и петдесет лева - за "доктор на науките", съгласно чл. 11 от НСОРЗ.
2. За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 12 от НСОРЗ.

И от казаното до тук, следва че, когато се сключва трудовият договор, работодателят изчислява правото на т.нар. „клас" на базата на представените от служителя документи и има задължението да го впише в договора. Ако в сключените до момента договори не е вписано допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, то страните по договора могат да подпишат допълнителни споразумения по чл. 119 КТ.

Съгласно чл. 66, ал. 5 от Кодекса на труда, „при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени“. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно чл. 12, ал. 10 от НСОРЗ. Промяната на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е един вид изменение на трудовият договор за което работодателят трябва да информира работника или служителя. Изменението на клаузите на трудовия договор се извършва с допълнително споразумение, подписано от двете страни по трудовия договор, по чл. 119 от КТ.

Относно въпроса за мястото на работа:

В чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ изрично е посочено, че в трудовия договор задължително се вписва мястото на работа. Ако друго не е уговорено или не следва от характера на работата, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, чл. 66, ал. 3 от КТ. Ако има трудови договори в които не е уговорено мястото на работа, работодателят може да изготви допълнителни споразумения по чл. 119 КТ, които страните да подпишат. По този начин пропуска в договорите ще бъде отстранен.

С уважение:

Още за допълнително възнаграждение:

Нормативна рамка

КТ