Срок на предизвестие при назначаване на основание чл. 70, ал. 1 от КТ

Нека първо изясним какво представлява трудовия договор със срок на изпитване.

Трудовият договор със срок за изпитване е неокончателен договор, който няма самостоятелно значение – страните не могат да сключат такъв договор като единствен между страните. Смисълът на този неокончателен договор е, че съгласно чл 71 ал 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Прекратяването на договора е възможно по преценка на работодателя, без да е необходимо да е налице някакво основание за прекратяване на договора, каквото се изисква за прекратяване на окончателните трудови договори. При прекратяване на договора по чл 71 ал 1 от КТ работникът или служителят не се ползва от специалната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ. Такъв трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие може да бъде сключен само веднъж. В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Сключването на втори такъв договор със срок на изпитване, за една и съща длъжност е незаконосъобразно, а този трудов договор е недействителна, т.е. счита се, че договорът е сключен без клаузата срок на изпитване. Съгласно чл. 71, ал. 2 от КТ, ако трудовият договор със срок за изпитване не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, той се смята за окончателно сключен. От този момент нататък той не може да бъде прекратяван по чл 71 ал 1 от КТ. Като окончателен трудов договор, той остава да съществува било като срочен трудов договор, било като договор за неопределено време – според това, какво страните са уговорили по този въпрос.

Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор може да е законово определения или да се договори между страните, още към момента на сключване на трудовия договор.

Чл. 326 (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Разпоредбата на чл. 326 от КТ установява субективното право на работника или служителя да прекрати трудовия договор. Това е право на работника или служителя за едностранно прекратяване както на безсрочен, така и на срочен договор. Упражняването на това право зависи само от волята на работника. Той не е длъжен да мотивира волеизявлението си за прекратяване. При прекратяването на договора на това основание не се изисква съгласието на работодателя.

Във връзка с поставения въпрос следва да се каже, че срокът на предизвестие при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Ако срокът на изпитване е договорен само в полза на работодателя, работникът може да предприеме по всяко време действия за едностранно прекратяване на трудовия договор, но следва да отправи предизвестие, което следва да е със срок, посочен в трудовия договор. В случай че страните не са договорили изрично срок на предизвестие и са сключили безсрочен договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, независимо с или без срок на изпитване се приема, че срокът на предизвестие е законово определения – от 1 месец. Когато страните имат волята да договорят друг срок, те следва да направят това изрично и писмено в трудовия договор. Възможно е да бъде договорен двумесечен срок, предвид факта, че чл. 326, ал. 2 от КТ е предвидено, че максималния срок на предизвестие е до 3 месеца. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ страните по трудовия договор следва да договорят еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор.

Във въпроса не е споменато има ли договорен между страните в трудовия договор двумесечен срок на предизвестие, предвид което не може категорично да се направи преценка има ли право работодателят да определя такъв срок на предизвестие. В случай че такава клауза е договорена изрично и писмено между страните – тя е допустима. Ако не е договорена изрично и писмено, както и ако е уговорен срок на предизвестие, който е различен за двете страни – примерно 1-месечен за работодателя и двумесечен за работника – такава клауза е недействителна.

Още малко важна информация за предизвестието:

За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Работникът може да отправи предизвестие и по време на ползването на отпуск, независимо от вида на отпуска (платен годишен, неплатен, поради временна неработоспособност и т.н.). Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.

Работникът или служителят може да оттегли предизвестието си, ако съобщи за това на работодателя преди или едновременно с получаването му. След този момент, до изтичането на срока му, предизвестието може да се оттегли само със съгласието на работодателя.

Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Когато работникът или служителят спазва целия срок на предизвестието, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ). При неспазване на срока на предизвестието трудовият договор се прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ).

При всички случаи работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на предизвестието, но дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 КТ).

С уважение: