...или използвайте търсачката Разширено търсене

Срок на предизвестие за напускане, неуточнен в трудов договор

Аспасия Петкова Отговор, предоставен от
Аспасия Петкова
на 22 Май 2018 favorite
Въпрос:

Сключен е договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, обаче в договора не е уточнен срокът и в чия полза е. Сега работодателят иска да освободи лицето, обаче като няма срок, ще трябва ли да се пуска предизвестие и дали ще дължи обезщетение?


Отговор:
Според чл 70 ал 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Трябва изрично да се посочи в чия полза е уговорката. Ако в договора е казано само, че се сключва с уговорка за изпитване, без да се казва в чия полза е уговорката, смята се, че тя е в полза на двете страни.

В чл 70 ал 1 от КТ се определя максимална продължителност на срока за изпитване – 6 месеца. Тази правна норма е императивна. Поради това, ако е уговорен по-дълъг срок, уговорката е валидна само за 6 месеца.

Трудовият договор със срок за изпитване е неокончателен договор. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В случая, тъй като няма изрична уговорка, в чия полза е срокът за изпитване, прекратяването на договора е възможно по свободна преценка на работодателя, без да е необходимо да е налице някакво основание за прекратяване на договора, каквото се изисква за прекратяване на окончателните трудови договори. Освен това, при прекратяване на договора по чл. 71, ал. 1 от КТ работникът или служителят не се ползва от специалната закрила при прекратяване на окончателните трудови договори по чл. 333 от КТ.

При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда не се дължи предизвестие, а значи не се дължи и обезщетение за неотработено предизвестие. Работодателят дължи само обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за придобития към датата на уволнение, но неизползван платен годишен отпуск. Дължи се и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, ако към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
 
Съгласно чл. 71, ал. 2 от КТ, ако трудовият договор със срок за изпитване не бъде прекратен до изтичане на максималния срока за изпитване - 6 месеца, той се смята за окончателно сключен. От този момент нататък той не може да бъде прекратяван по чл. 71, ал. 1 от КТ.

С уважение:

Нормативна рамка

КТ

 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия

Подобни статии

x