Работно време с променливи граници

Още за оранизация на работа, приложима при обстоятелствата около коронавируса:

Работа от разстояние

Работното време с променливи граници е т.нар. гъвкаво работно време. Нормативно то е уредено в разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от КТ, като идеята на законодателния орган е да се даде по-голяма свобода и подвижност на работника/ служителя.

Работно време с променливи граници може да се въведе във всяко предприятие, в което организацията на труда позволява това. В тази връзка работодателят трябва да определи основните правила, съобразно които да се включват служителите в този режим на работно време, като тези правила следва да бъдат описани в правилника за вътрешния трудов ред. Тези правила включват: задължителните часове за присъствие за цялата фирма или по отдели, как следва да се отчита отработеното време, какви ще бъдат ограниченията, които служителите ще трябва да съблюдават.

По своята същност това е работно време, в което работодателяt определя часове на задължително присъствие от всички служители. Извън тези часове работниците/ служителите са свободни да определят сами кога да работят, така че в рамките на седмицата да отработят часовете, които им се полагат за седмицата, така че те да отговарят на договореното в трудовия договор. Например работодателят може да определи задължително присъствие от 10 до 14 ч. така работниците ще разполагат с по-голяма свобода сами да разпределят остатъка 20 часа от работната си седмица при 40-часова работна седмица. Работника/ служителя не може по своя инициатива да започне да използва работно време с променливи граници, това е възможно, едва когато работодателят въведе този режим на работно време и разпише основните правила в правилника за вътрешния трудов ред  - едва тогава работниците/ служителите могат да се възползват от него. Задължителното присъствие, коeто работодателят определя, може да бъде разпределено в повече от един период, например от 09 ч. до 11 ч., от 13 ч. до 14 ч. и от 16 до 18 ч. Броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден и продължителността на всяко прекъсване не може да бъде по-малка от един час.

Работно време с променливи граници може да бъде установено, както само за някои отдели, така и само за конкретни служители, стига, разбира се, това да не води до дискриминация.

При въведен режим на работното време с променливи граници остава задължението на работодателя да определи време за обедна почивка, която не може да бъде по-кратка от 30 мин. И не се включва в работния ден на служителите и не се изчислява като работно време.

Работното време с променливи граници може да бъде установено само за работа през деня, а служителите, които работят през нощта /от 22 до 06 ч./, не могат да се възползват от него.