Прекратяване на трудови правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - правоприемник и основания за прекратяване

Още за прекратяване на трудов договор:

Общи задължения на работодателите при прекратяване на трудов договор

Централата (седалището) на дружеството е правоприемник на задълженията, които произтичат от факта на прекратяване на трудовите правоотношения с нейни поделения.

Когато е закрито държавно училище и в акта за закриването му не е посочен друг правоприемник, държавата чрез МОН или Министерство на културата или друго министерство, което се явява първостепенен разпоредител с бюджетни средства за съответното учебно заведение, носи отговорност за задълженията на закритото училище.

Когато търговско дружество е обявено в несъстоятелност, работодателят следва да прекрати трудовите правоотношения на работниците и служителите при несъстоятелност на търговското дружество от момента на постановяване от съда на решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване на дейността му. Това не пречи трудовите договори да бъдат прекратени на по-ранен етап, но не на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, каквато ще е възможността след обявяване на дружеството в несъстоятелност. Дейността след това решение, извършвана в предприятието, вече не е присъщата търговска дейност на дружеството, а е свързана с приключване на производството по несъстоятелност и в края на процеса заличаване на дружеството. 

При промени в организацията и управлението на дейността на предприятието, при преобразуване, вливане, разделяне, отделяне, сливане на търговски дружества, смяна на собственика, отдаване на предприятието под наем, аренда или на концесия, следва да се има предвид, че чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ не намира приложение. В тези случаи трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват на основание чл. 123 КТ, съответно чл. 123а КТ.
 

Поначало в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ съдържа две отделни правни основания - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Двете правни основания не могат да се прилагат едновременно, тъй като са несъвместими. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се посочи кое от основанията е налице. Не е правилно да се посочи само чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, без да се добави с думи кое от двете основания е налице. Двете основания обаче не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието. Възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението.

Тъй като тези две основания за уволнение са най-често използвани, ще се спра малко по-подробно на характерните особености за всяко едно от тях:

Закриване на част от предприятието е налице, когато се преустановява изцяло дейността на обособено звено от неговата структура – служба, клон, цех, отдел и пр. Звеното следва да е обособена и относително самостоятелна организационно-управленска единица в цялостната структура на предприятието, с относително самостоятелно ръководство. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, или когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по-малък обем или с по-малък брой работници и служители.

Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Ако при извършването на вътрешни преустройства бъдат намалени щатните бройки, правното основание за прекратяване на трудовите правоотношения е съкращаване на щата.

Следва да се има предвид, че по някога може да е налице реално съкращаване на щата при запазване или дори увеличаване на щатните бройки по щатното разписание в предприятието. Това се получава при трансформация на длъжности. Трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа длъжности.
 

При намаляване на обема на работата не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана до този момент. Новият, по-малък обем на работа, обективно може да се изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което прави излишни част от длъжностите, изпълняващи съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите правоотношения на тези работници. Намаляването на обема на работа е фактическо състояние, обективен факт, за доказването на който са допустими всички доказателствени средства, разбира се при необходимост от доказване.

Намаляването на обема на работата трябва да се отнася към дейността, в която е зает работник или служител, чието трудово правоотношение ще се прекратява на това основание. Не е достатъчно общият обем на работата да е намален – намаляването следва да има отношение към трудовата функция/функции за определена длъжност, заемана от работника, чиито трудов договор ще се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

Доколко намаляването на обема на работата дава основание за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ следва да се преценява за всеки отделен работник или служител, като се изхожда от това в каква степен са засегнати трудовите му функции и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки. Така всяко трайно и сравнително голямо по обем намаление на обема на работата може да бъде основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от съответния работник, който ще бъде освободен.