Прекратяване на трудов договор със служител в предизвестие при самоотлъчка

Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. При подаване на предизвестие, неговият срок започва да тече от следващия ден.

В Кодекса на труда е дадена възможност на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието. В такъв случай, тя дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, чл 220 ал 1 от КТ. Както е в случая, работникът не отработва дните от 19 до 25.07.2019 г. и той Ви дължи обезщетение по чл 220 ал 1 от КТ за неспазения срок на предизвестието – тези неотработени дни. В случая на неявяване на работа, работодателят трябва да  потърси работника или служителя, да го покани да отработи предизвестието, като в поканата бъде вписано, че в случай на неотработване на предизвестието той ще дължи сума в размер на ……., която е обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазеният срок на предизвестието, и служителят да дойде в офиса (обекта) на дружеството, за да заплати дължимото.

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, трудовият договор се прекратява с  изтичането на срока на връченото предизвестие. В описания въпрос това е дата 26.07.2019 г. За дните от 19 до 25.07.2019 г. служителят се води в отсъствие тип самоотлъчка.

Относно работното облекло:

Съгласно чл. 296, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от МС или в колективния трудов договор.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло работодателят писмено определя: работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; срока за износване на работното и/или униформеното облекло; условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.

Срокът на износване на работното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя. При прекратяване на трудовото правоотношение работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Тези, които не върнат работното облекло, заплащат стойността му за срока на доизносването.

Във Вашият случай, заедно с поканата за отработване на предизвестието, Вие трябва да поканите служителя да върне работното облекло в някакъв срок (3 или 5 дни от получаване на поканата) или да дойде и да заплати дължима сума.

От тук възможностите са служителя да дойде да отработи предизвестието и да върне работното облекло или да дойде да си заплати дължимото, но може и да не се яви и да не върне работното облекло. В последният случай той ще дължи на работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и остатъчната стойност на работното облекло.

Относно въпроса за заплатата на служителя и удържането на суми от нея:

В разпоредбата на чл. 272 КТ са определени случаите на допустими удръжки от трудовото възнаграждение, без съгласие на работника или служителя, а именно: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

Както се вижда обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ и стойността на работното облекло не са между тях. От друга страна съгласно чл. 128, т. 2 работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. И когато работодателят без съгласието на работника или служителя е извършил удръжка от трудовото му възнаграждение, имаме предпоставка за възникване на трудов спор, чл. 357 от КТ.

Работодателят може да направи удръжка от неизплатеното възнаграждение на служителя за дължимите суми, като постигне съгласие между него и работника или служителя за прихващане на сумите. В случая работодателя трябва да разполага с изрично писмено съгласие на служителя за удържане на сумите. Ще ви дам примерна декларация:
 

ДЕКЛАРАЦИЯ - СЪГЛАСИЕ
 

За прихващане на суми от трудово възнаграждение

От ………………………………………………………………………………………………………………., ЕГН: …………………………

С настоящата Декларация и на основание на чл. 272 от КТ, давам своето изрично съгласие, сумата от ………….. лв., представляваща :

1. Дължимо от мен обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер - …………. Лв.,

2. Сума ………… лв., остатъчна стойност за работно облекло,

Да бъде удържана от трудовото ми възнаграждение за месец  ….. 2019 г.

Дата: …….
Подпис: ……………..
/Имена на служителя/