Практически въпроси по правото на работниците и служителите на почивка при официални празници и отклонения в режима на почивките, приемани от Министерски съвет

Още за работно време и почивки:


Практически въпроси, свързани с правото на почивки в работния ден за работниците и служителите

Практически въпроси, свързани с правото на междудневна и седмична почивка на работниците и служителите

Официалните празници са също вид почивка, свързан не толкова с необходимостта от отмора и възстановяване на работната сила, а с отбелязване и честване на някои исторически събития, религиозни празници и др. По вид и размер те са установени в чл. 154 от КТ.

Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му (чл. 154, ал. 1 КТ).

Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност. Пример за еднократно обявяване на празничен ден беше денят на встъпване на България в Европейския съюз. Що се отнася до дните за честване на определени професии, те са работни – тогава се извършват чествания, без работниците и служителите да преустановяват работата си (напр. 16 април – Ден на Конституцията и юриста).



От приемането й разпоредбата е подложена на остра критика в правната теория. Тя предоставя твърде много правомощия на изпълнителната власт, което е в противоречие със съвременните подходи в регулирането на трудовите отношения. Освен това предпоставките за упражняване на цитираните правомощия са недостатъчно ясни и убедителни. Препращането към общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е неточно, доколкото уредбата на работното време и почивките се съдържа в гл. VІІ КТ, а не в гл. XIII KT, Закона за здравословните и безопасни условия на труд и подзаконовите актове по прилагането им. Накрая, неясно е и определението “работа със специфичен характер и/или организация на труда”. Без тук да е необходимо подробно да се обсъждат тези недостатъци, следва да се подчертае, че е открит пътят към приемането на правила за работното време и почивките, отклоняващи се от разгледания  по-горе режим. Такива вече съществуват (вж. напр. Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с ПМС № 244 от 11.09.2006 г. на основание чл. 154а КТ и др.)


При него също се допускаха отклонения от нормите на седмичната почивка. Ако например в съответната година празникът се падаше в четвъртък, петък обикновено се обявяваше за неработен ден, който се „отработва“ в съботата на друга седмица.

Неслучайно работодателските организации възразяваха остро срещу тази практика. Натрупването на по-голям брой последователни почивни дни прекъсва работата на банките и забавя плащанията. В сферите, в които трябва да се осигури непрекъснатост на трудовия процес като транспорт, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и пр., разходите за работна заплата се увеличават заради увеличеното заплащане на труда на официален празник (вж. чл. 264 КТ). В производството увеличените разходи рефлектират върху себестойността на продукцията. Разбира се, за някои отрасли ефектът от по-продължителната почивка е позитивен (например туризъм), но това далеч не е от решаващо значение за общата картина. Според пазарни изследвания например за декември 2013 г. бизнесът е претърпял загуби между 65 и 100 млн. лева в резултат от големия брой почивни дни.  Ето защо новото законово решение може да се оцени като напълно оправдано.  

Работодателят няма право да размества почивни и празнични дни.

доц. д-р Андрей Александров