Подаване на данъчни декларации в Турция от назначени на трудов договор у нас турски граждани

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба.

Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (СИДДО) /обн., ДВ, бр. 123 от 22 декември 1997 г./ се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. Спогодбата се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху елементи на дохода. Данъците, за които се прилага спогодбата, са за Република Турция – данъка върху дохода и съответно за Република България - данъка върху общия доход.

Относно доходите от трудово правоотношение в чл. 15 от спогодбата е регламентирано, че заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава. Видно от тези разпоредби, доходите от трудови правоотношения по принцип се облагат в държавата, в която е положен трудът. Следователно, когато трудът се полага в Република България, доходите от трудови правоотношения, получени от местно лице за Република Турция, се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ.

Изключение от този основен принцип е установено в разпоредбата на чл. 15, т. 2 от СИДДО, която допуска получените доходи от местно лице на едната държава да се облагат в същата държава, на която същото е местно лице, а не където е положен трудът, ако едновременно са налице условията, посочени в същата разпоредба.

В чл. 22 от спогодбата е предвидено, че когато местно лице на едната договаряща държава получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в другата договаряща държава, то първата посочена държава ще приспадне от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в другата договаряща държава, като това приспадане е ограничено до размера на данъка върху този доход, който би бил дължим в държавата на местното лице. Следователно, приспадането на платените данъци по реда на ЗДДФЛ ще се осъществи в Република Турция и в съответствие със законодателството на тази страна.

Удостоверение за платените по реда на ЗДДФЛ данъци от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето, като такова удостоверение е необходимо за целите на признаване на правото на данъчен кредит за платения в Република България данък.

По отношение на въпроса дали турските граждани имат право да подават данъчни декларации, когато се върнат в Турция, това право може да им даде турското законодателство, което те следва да проверат и прилагат, когато се върнат в Турция.

С уважение:

Още за доходи:

Нормативна рамка

СИДДО с Турция