Договаряне на увеличение на трудовото възнаграждение

От посоченото в запитването правно основание за сключване на трудовия договор става ясно, че в случая се касае за срочен трудов договор за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Това обстоятелство обаче няма значение за принципния отговор на въпроса: какъвто и да е видът на сключения договор, работодателят няма задължение да удовлетвори искането на работника или служителя за увеличаване на трудовото му възнаграждение, без значение колко време е минало от възникването на трудовото правоотношение. Доколкото увеличаването на трудовото възнаграждение може да стане или едностранно от работодателя, по негова преценка, или по взаимно съгласие на двете страни (чрез сключване на допълнително споразумение към трудовия договор), работодателят няма задължение да разяснява и причините, поради които не е съгласен да увеличи възнаграждението. Той може да счита, че определеното възнаграждение е справедливо, че служителят не показва потенциал за повече, да не разполага с финансови средства за увеличаване на заплатите и т.н. Без значение е обстоятелството, че служителят е назначен именно на срочен трудов договор.

Съществува обаче и практиката при сключване на трудов договор (независимо от вида му) в него да се фиксира стартова заплата и бъдещото ѝ увеличение, обикновено след изтичане на изпитателния срок. Ако случаят е такъв, следва да се приеме, че увеличението на трудовото възнаграждение е предварително уговорено и работодателят не може да променя едностранно тази уговорка.

С уважение:
 

Още за трудово възнаграждение:

Нормативна рамка

КТ