Особености при прекратяването на някои трудови договори за допълнителен труд

Още за договори за допълнителен труд:

Договорите за вътрешно и външно съвместителство, както и трудовият договор за работа през определени дни от месеца, могат да бъдат прекратени на всички основания, предвидени в Кодекса на труда.


Редът за прекратяване на договорите за допълнителен труд с по-кратния срок на предизвестие по чл. 334 КТ е еднакъв и за работника или служителя, и за работодателя.


В практиката се поставя въпросът за съотношението на това правило с евентуално установения в договора по-дълъг срок на предизвестие. Ако страните например са договорили, че срокът на предизвестие по договор за външно съвместителство е 30-дневен, кой от двата срока ще трябва да се приложи? На Интернет-страницата на МТСП е предложен следният отговор на така поставения въпрос:

„Основанието по чл. 334 от КТ за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд е едно специфично и допълнително основание за прекратяването на тези договори, с оглед особеностите на тези договори. То е самостоятелно правно основание (не се обвързва с друго правно основание). При прекратяване на допълнителния трудов договор на основание чл. 334, ал. 1 КТ не се изисква мотивиране на причина за прекратяването. При прекратяване на допълнителния трудов договор по чл. 334, ал. 1 КТ закрилата при уволнение по чл. 333 КТ не се прилага. Предвид гореизложеното изразяваме мнение, че когато някоя от страните при прекратяването на трудовия договор по чл. 111 КТ се позове на чл. 334, ал. 1 от КТ, т.е. когато прекратяването е на това основание, срокът на предизвестието е 15 дни, така както е предвиден в тази разпоредба. Когато трудовият договор се прекратява „в предвидените в този кодекс случаи“ (а не по чл. 334, ал. 1 от КТ), срокът на предизвестието е 30 дни, така както това е уговорено изрично в договора“.

доц. д-р Андрей Александров