Трудов договор за вътрешно заместване и за работа през определени дни от месеца

Още за трудови договори:

Трудови договори за допълнителен труд по вътрешно и външно съвместителство

 
Всяко по-продължително отсъствие на работник или служител (поради ползването на различни видове отпуски, най-вече отпуски по майчинство, дългосрочни командировки и др.) може да изправи работодателя пред необходимостта от намиране на заместник, който да изпълнява работата на отсъстващия титуляр. Трудовото ни законодателство предвижда различни механизми за организирането на дейността и преодоляване на затрудненията до завръщането на титуляра на длъжността – определяне на щатен заместник, преразпределяне на работата между повече работници и служители, назначаване на заместник по срочно трудово правоотношение или прибягване до вътрешно заместване, при което друг работник или служител временно поема функциите на отсъстващия си колега.

Възможността работата на отсъстващия служител да се покрие с наличния ресурс, т.е. да се възложи на друг работник или служител, е уредена в разпоредбата на чл 259 от КТ. Тя разграничава два вида вътрешно заместване според това дали заместникът продължава да изпълнява и своята длъжност или не:
•  вътрешно заместване, при което служителят постъпва на мястото на титуляра, за да го замества през времетраенето на неговото отсъствие;
•  вътрешно съвместителство, при което служителят изпълнява както работата на титуляра по заместване до неговото завръщане, така и своята работа.
 
В първия случай служителят получава по-високото измежду двете трудови възнаграждения – за своята длъжност или за тази на заместваното лице – титуляр, а във втория случай служителят получава допълнително трудово възнаграждение за съвместяването на работа по двете длъжности. (В Решение № 23 от 08.02.1990 г. по гр. д. № 839/89 г., III г. о. Върховният съд на Република България приема, че за времето, когато длъжността е вакантна, същата може да бъде заемана по договор за вътрешно съвместителство, а през времето, когато длъжността е заета, тя може да бъде заемана по договор за вътрешно заместване /при отсъствие на титуляря/.)

Вътрешното заместване по чл 259 от КТ става в рамките на установеното за работника или служителя работно време по индивидуалното му трудово правоотношение. Ако се изпълнява друга длъжност, извън установеното за работника или служителя работно време при същия работодател, е налице хипотезата на допълнителен трудов договор за вътрешно съвместителство (чл. 110 КТ).

До извода, че вътрешното заместване се основава на договор, т.е. на съгласуваната воля на страните по трудовото правоотношение, се достига в резултат на тълкуването на чл. 259, ал. 3, изр. първо КТ: „Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма.“ Изискването за писмена форма в случая може да се покрие и от допълнително споразумение по чл. 119 КТ към съществуващия трудов договор между страните. Всъщност заглавието на документа – „допълнително споразумение“, „договор“, „анекс“ и пр. – няма особено значение. Същественото е да се подчертае, че вътрешното заместване не може да бъде разпоредено едностранно от работодателя с негова заповед, защото това би представлявало незаконосъобразно едностранно изменение на трудовата функция на работника или служителя. 
 
 
Трудовият договор за работа през определени дни от месеца е уреден в чл. 114 КТ и, макар че по-често се сключва като договор за допълнителен труд, това не е задължително. Ако работникът или служителят не е встъпил в друго трудово правоотношение и работи само по договор по чл. 114 КТ, за него той ще се яви основен.

Съществувалите по-рано ограничения в Кодекса на труда договорът по чл. 114 КТ да се сключва само за работа до 5 работни дни (или 40 часа) месечно отпаднаха и към момента няма пречка за използването му и за работа за повече дни през месеца. Това обаче не означава, че договорът по чл. 114 КТ може да се сключва за работа през всички работни дни, тъй като фактически това би го приравнило на режима на другите видове трудови договори.

Най-често в текста на договора се фиксират дните, в които работникът или служителят ще извършва трудова дейност, както и разпределението на работното време. Може например да се уговори, че лицето ще работи всеки вторник и четвъртък, или всеки първи и трети вторник на месеца и т. н. Не е изключено и да се използва по-гъвкав подход, като се предвиди, че работното време ще се определя по график в началото на всеки месец.

По силата на сега действащото трудово и осигурително законодателство времето на работа по трудов договор по чл. 114 КТ се признава за трудов и осигурителен стаж.

доц. д-р Андрей Александров