Назначаване на испанци по трудов договор за работа от разстояние

Съгласно чл. 107з КТ работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ. Следователно трудовото ни законодателство не поставя специални изисквания откъде може да се извършва работата от разстояние и няма забрана тя да се осъществява и от чужбина. По отношение на лица – граждани на държави членки на ЕС не възниква и въпроса за условията на достъп до българския пазар на труда. Те не се нуждаят от издаване на разрешение за работа.
 
Полагането на труд на територията на друга държава членка предизвиква по-скоро организационни затруднения. Така например според чл. 107к, ал. 3 КТ работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи. Открит остава въпросът как работодателя ще изпълни тези задължения, а и до каква степен контролните органи по спазване на трудовото законодателство ще са в състояние да упражнят правомощията си, ако работното място е в друга държава.
 
По отношение на основанието на договора, което следва да се посочи в уведомлението до НАП, Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда различни основания с кодове от 01 до 16. Не е въведен отделен код за трудов договор за работа от разстояние, следователно кодът следва да се избере според вида на договора (01 за безсрочен договор; 02 за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и т.н.)
 
По отношение на кода по ЕКАТТЕ, когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, се попълва код "00000". В конкретния случай е невъзможно да се определи код по ЕКАТТЕ, тъй като такива кодове са определени само за административно-териториалните и териториалните единици в България.
 
Няма основание за изплащане на командировъчни пари, тъй като командироването по принцип представлява временно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, при което се променя мястото на работа – на работника или служителя се възлага за определен период да изпълнява трудовите си задължения на друго място в страната или в чужбина. В конкретния случай мястото на работа изначално е определено в чужбина, където лицата фактически живеят и работят.
 
По отношение на общественото осигуряване, основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно европейските правила за координиране на системите за социална сигурност е, че лицата са подчинени на правото на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. В случаите, когато едно лице полага труд на територията на повече от една държава членка по трудов договор или като самостоятелно заето лице, се прилагат специални правила за определяне на приложимо осигурително законодателство. Целта е за да се избегне двойното осигуряване в осигурителните системи на различни държави членки. Определянето на приложимото законодателство се извършва в съответствие с разпоредбите от Дял II на Регламент № 883/2004.
 
Следва да се има предвид, че по принцип при сключване на трудов договор с български работодател (осигурител), възникват задължения за внасяне на осигуровки и данъци съгласно българското законодателство. Приложимото осигурително законодателство обаче може да се удостоверява с т.нар. формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки. Формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо лицето. Ако наетите лица представят такъв формуляр, издаден от друга европейска осигурителна институция, в който да е отразено, че се осигуряват по друго национално законодателство (напр. испанското), и е посочено за какъв период от време, за този период те няма да подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство.

С уважение:
 

Още за сключване на трудов договор: