Нарушения при възникване на трудово правоотношение - във връзка с граждански договори, ДУК и наемане на съпрузи без трудов договор

Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения (чл.1, ал.2 от КТ). Трудовият договор (ТД) се сключва писменo между работник или служител и работодател. Законът изисква ТД да се сключи преди постъпването на работа, т.е. преди да започне реалното ѝ изпълнение. Предмет на ТД е предоставянето на самия жив труд (на работната сила) на работника или служителя. По силата на ТД физическо лице (ФЛ) предоставя своята работна сила за изпълнение на даден вид работа. Може би това е и най-характерното обстоятелство, което вземат предвид контролните органи на Инспекцията по труда, когато правят преценка, при проверка по работните места дали едно лице, съобразно изпълняваната от него работа, следва да работи на трудов договор или дейността може да се изпълнява въз основа на граждански договор.

Предвид гореказаното следва да се има предвид нещо много важно.  Трудовото законодателство не предвижда възможност едно лице да сключи трудов договор само със себе си, в две качества – като работодател и като работник. Трудов договор се сключва винаги между работник и работодател, които са две лица, като работодателят може да е физическо или юридическо лице, а работникът – само физическо лице.

Защо не може едно ФЛ, което представлява и управлява дружеството да сключи трудов договор със себе си, като физическо лице? Една от основните функции на управителя, назначен с договор за управление, е, че той има качество на работодател или представляващ работодателя спрямо работниците и служителите. Негово е и правото да налага дисциплинарни наказания по реда на чл. 192 от КТ. В това отношение е и една от най-съществените разлики на този договор с трудовия. Управителят, назначен на договор за управление и контрол, има винаги функцията на работодател спрямо работниците и служителите, с които той сключва трудовите договори. Договорът за управление и контрол се сключва от името на дружеството, от лице, упълномощено от Общото събрание, или от едноличния собственик при едноличните търговски дружества, от една страна, и физическото лице – управител. По същия начин и трудовият договор се сключва от управител или работодател - физическо лице, и работника от друга страна. При всички случаи двете физически лица – работникът или служителят, от една страна, и работодателят, включително и като представляващо юридическото лице, не следва да съвпадат. Следва да са различни физически лица.


Решението на този проблем е следното: Кодексът на труда е специален по отношение на Семейния кодекс. Законодателят не е предвидил специални разпоредби за работодатели, чиито собственици са в роднинска връзка или съпрузи. Както беше посочено в началото, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В българското законодателство не съществува понятието „семейна фирма“, съответно „семейно търговско дружество“. Нещо повече, имуществото на едноличния търговец е отделено от това на семейната имуществена общност.  Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака, за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие (чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс). От друга страна закрилата на труда, въведена от Кодекса на труда, се простира и върху труда, полаган от съпрузи и роднини, в полза на едноличен търговец, собственост на съпруг или роднина. Трудовото правоотношение е възмездно, а трудовият договор е възмезден договор. В Кодекса на труда не съществува категория или правен институт на „неплатени семейни работници“. Съпрузите могат да имат принос в семейната имуществена общност, съгласно разпоредбите на чл. 21 от Семейния кодекс, но това не е свързано с правото на труд, което се ползва от специалната закрила на Конституцията на Република България, както и с личните имуществени права, придобити от търговска дейност.