Трудов договор с условие за стажуване

Още за трудови договори:

Трудов договор с условие за обучение по време на работа

Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа

С промените в Кодекса на труда от 2014 г. беше въведен и нов трудов договор с условие за стажуване. Целта на това допълнение беше да се преустановят някои злоупотреби със стажовете, на които се обръщаше внимание в различни доклади и препоръки на институции на ЕС. В тях се посочваше, че е необходимо да се засили прозрачността по отношение на условията на стажовете, като се въведе изискване те да се основават на писмен договор. Този договор трябва да обхваща учебното съдържание (образователни цели, надзор) и условията на труд (ограничена продължителност, работно време, ясни указания дали на стажантите ще се плаща или ще бъдат компенсирани по друг начин и дали ще имат право на социално осигуряване).

По смисъла на новите разпоредби в КТ „стажуването“ е изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определено от него лице – наставник, с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност (чл. 233а, ал. 1 КТ). Работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност (чл. 233б, ал. 1 КТ). Времетраенето на този договор не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца. Договорът се сключва за работа на длъжност, която съответства на придобита от лицето квалификация. С това правило законодателят се опитва да противодейства на практиката стажантите да бъдат натоварвани със задачи, недопринасящи с нищо за професионалната им квалификация (като възлагане на дейности с чисто технически характер). Договор за стажуване с едно и също лице, подобно на договора за обучение, може да се сключва само веднъж.
 

С трудовия договор с условие за стажуване, освен условията по чл. 66, ал. 1 КТ, се определят и начинът и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, времетраенето на договора и други условия, свързани със стажуването. Отношенията между работодателя и наставника се уреждат с допълнително споразумение към трудовия му договор, в което се определят разпределението на работното време и други условия за изпълнение на наставничеството.

Съгласно чл. 233в КТ в 14-дневен срок от прекратяването на договора с условие за стажуване работодателят издава на лицето, което е стажувало, препоръка, удостоверяваща резултатите от обучението, която да му послужи при кандидатстване за работа при друг работодател.
 

За разлика от трудовия договор с условие за обучение по време на работа, договорът с условие за стажуване не предхожда по необходимост встъпването на страните в ново трудово правоотношение след стажуването. Разбира се, възможно е и често се случва след приключването на стажа работодателят да пожелае да задържи стажанта на постоянен договор, но това не е крайната цел на уредбата и не е заложено в нея. Преследваната от законодателя цел при уредбата на този договор се изчерпва до придобиването на първоначален професионален опит в рамките на трудово правоотношение. Смисълът е същият – да даде на стажанта социалната закрила на трудовото законодателство.

Създаденият нов вид трудов договор за жалост страда от толкова несъвършенства, че едва ли ще преодолее порочните практики, на които беше призван да противодейства. Колебания възникват още при първия сблъсък с уредбата – щом чл. 233а КТ говори само за „стажуване“, а чл. 233б КТ за „трудов договор с условие за стажуване“, това различни институти ли са? И по-конкретно, възможно ли е стажуване без трудов договор? Изглежда, че това не е изключено, ако стажантът не отговаря на възрастовите или квалификационни изисквания, посочени в чл. 233б КТ. Ако например адвокатска кантора привлече за стажант студент по право в IV-ти курс, той няма завършено висше юридическо образование и не може да бъде назначен на длъжност, която изисква такова образование (чл. 233б, ал. 2 КТ). Очевидно такова „стажуване“ може да не породи никакви трудовоправни последици. Отникъде не следва и че такъв стаж ще е платен, още по-малко, че ще доведе до реално придобиване на професионални знания и практически опит от студента. Със сигурност ползата за професионалната му квалификация и бъдеща кариера ще е минимална или никаква, ако на лицето се възлагат само технически задачи.

доц. д-р Андрей Александров