Имуществена отговорност на служител за пропуснати ползи на работодателя

Правната уредба на имуществената отговорност на работника или служителя се съдържа в гл. Х, раздел II (чл. 203 – 212) от КТ. Установени са два вида имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на работодателя – пълна и ограничена. За да се приложи „привилегированият“ режим на ограничената имуществена отговорност, е необходимо едновременно да са налице няколко предпоставки. Съгласно чл. 203 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено по специалните правила, установени в глава Х КТ за вредите на работодателя: (1) причинени по небрежност; (2) при или по повод изпълнението на трудовите си задължения; (3) които не са резултат от престъпление.

Важно правило в материята на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на работодателя, е че отговорността покрива само претърпените от работодателя загуби (реално намаляване на наличното имущество), но не и пропуснатите ползи (осуетяване на съществуваща възможност за увеличаване на имуществото). Изключени от обхвата на отговорността са и евентуално претърпените от работодателя неимуществени вреди.

Предвидени са два възможни механизма за осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя, в зависимост от това дали той приема констатациите на работодателя относно основанието и размера на наложената му отговорност или не. В случаите, когато няма спор относно причиняването на вредата, условията, при които е станало това и размера ѝ, се прилага специално извънсъдебно производство, установено в Кодекса на труда. То започва с издаването на заповед от работодателя, съдържаща реквизитите по чл. 210, ал. 1 от КТ – основание (т.е. в какво се изразява противоправното поведение на работника или служителя, с какво то нарушава трудовите му задължения и води до вредоносния резултат) и размер на вредата (подлежащата на възстановяване стойност). От момента на връчване на заповедта за работника или служителя започва да тече едномесечен срок, в който той може да оспори основанието и/или размера на отговорността (споменатият в запитването срок по чл. 210, ал. 3 от КТ). Достатъчно е служителят да посочи, че не е съгласен с направените констатации, за да блокира възможността за реализиране на имуществената отговорност по извънсъдебен ред. Ако заповедта бъде оспорена от работника или служителя в предвидения от закона срок, работодателят губи възможността да събере вземането си чрез удръжка от трудовото възнаграждение. В този случай той може да предяви иск пред съда и следва да докаже основанието и размера на отговорността.

От данните в запитването се налага по-скоро заключението, че в случая работодателят няма основание да ангажира имуществената отговорност на служителя. Както беше посочено, според чл. 205, ал. 1 от КТ  работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. Изглежда, че издателството не е претърпяло загуби, в смисъл, че то е възложило отпечатването на определен тираж и е получило отпечатания тираж. Преценката този тираж да се реализира с определено намаление от коричната цена е по целесъобразност и служителят няма как да е обвързан с него и да му влияе. Работодателят е можел да се опита да реализира продукта без намаление от коричната цена или с по-малък процент намаление, но е избрал да направи тъкмо тази отстъпка. Няма разумна причина тя да се определя като „вреда“ и да се вменява в отговорност на служителя. Следователно евентуално предявената по съдебен ред претенцията ще се отнася до частично нереализирана (очаквана) печалба, или – казано иначе – пропуснати ползи, за които работникът или служителят по дефиниция не носи отговорност.

С уважение:

Още за имуществена отговорност:

Злоупотреба с телекомуникационни средства на предприятието

Изискване за подписване на запис на заповед от новоназначени лица

Нормативна рамка

КТ