Злоупотреба с телекомуникационни средства на предприятието

Без съмнение, служебните телекомуникационни средства са предназначени да повишат ефективността на изпълнението на служебни задачи, а не да удовлетворяват лични интереси и потребности на персонала, още по-малко работодателят да понася свързаните с това разходи. Въпросът тук е в установяването на ясни правила в отношенията между страните по трудовото правоотношение и добросъвестното им поведение при тяхното прилагане.

Първата предпоставка, за да може изобщо да се постави въпросът за евентуално нарушение на трудовите задължения от страна на работника или служителя и свързаната с това отговорност, е ясното установяване на съответните задължения. Когато предоставя например служебни СИМ карти или мобилни телефони, работодателят следва да определи чрез заповед или вътрешни правила реда за използването им. Възможно е да са въведени лимити, до които месечната сметка се покрива от работодателя, а превишаването се заплаща от служителя. В такъв случай в рамките на лимита не би имало значение дали разговорите са от служебен или от личен характер.

Действащото ни трудово законодателство познава и един случай на изрично формулиран състав на нарушение, свързано с употребата на телекомуникационни средства на предприятието, и то от категорията на примерно изброените тежки дисциплинарни нарушения в чл. 190, ал. 1 от КТ, които могат да обусловят налагането на наказание дисциплинарно уволнение. Това е „участието в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер“ (чл. 190, ал. 1, т. 6 от КТ). Формулировката на разпоредбата е очевидно непрецизна и допуска смесване на различни видове юридическа отговорност. Възстановяването на разходите (вредите) на работодателя, понесени в резултат на дисциплинарното нарушение, е въпрос от материята на имуществената отговорност на работника или служителя, чиято уредба се съдържа в гл. Х, раздел II от КТ. Доколкото участието в хазартна игра очевидно предполага умисъл и не се извършва при или по повод изпълнение на трудовите задължения, служителят ще носи пълна имуществена отговорност за вредите, произтекли от такова нарушение (арг. от чл. 203, ал. 2 от КТ). Затова посочването на задължението за обевреда на работодателя и в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 т. 6 от КТ е ненужно.

Впрочем, трудно може да се намери обяснение и защо законът счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина само участието в хазартна игра, но не и другите случаи, в които употребата на служебна техника за неслужебни цели може да натовари работодателя със сходни по размер разходи. От гледна точка на работодателския интерес едва ли има принципна разлика между участието в хазартна игра и обажданията към други номера, особено с увеличена цена на телефонната услуга. Такива могат да са например обаждания или СМС-и към номера на телевизионни шоупрограми; други игри, които не попадат в дефиницията за хазарт; консултации с лечители, ясновидци и др. Участието в благотворителна кампания също ще е нарушение на трудовата дисциплина, ако се „даряват“ средства на работодателя чрез съобщения от служебен мобилен телефон.

От гледна точка на поставения в запитването конкретен въпрос за допустимостта на удръжките от трудовото възнаграждение, всичко казано по-горе може накратко да се обобщи в следните изводи:
- Първо, следва да се установи дали с поведението си служителят е осъществил дисциплинарно нарушение. Ако от никъде не произтича забрана за ползване на служебния мобилен телефон по описания начин, е безпредметно да се дискутира и темата дали той дължи възстановяване на разходите на работодателя.
- Второ, ако работодателят е въвел и надлежно е информирал служителите относно правилата за ползване на служебните мобилни телефони, а проведените от въпросния служител разговори и изпратените съобщения нарушават тези правила, е възможно да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Независимо от това, работодателят може да ангажира и имуществената отговорност на лицето. Доколкото обаче тук става дума за вреди, подлежащи на възстановяване по реда на пълната имуществена отговорност, по принцип реализирането ѝ трябва да стане по съдебен ред.
- Трето, по аргумент от чл. 272, ал. 1 от КТ (разпоредбата гласи, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: (1) получени аванси; (2) надвзети суми вследствие на технически грешки; (3) данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; (4) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; (5) запори, наложени по съответния ред; (6) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ) може да се приеме, че с изричното съгласие на служителя могат да се правят и други удръжки. Затова е удачно, когато предоставя служебни мобилни телефони, работодателят да поиска принципно съгласие от служителите за удържане на разходите за неслужебни разговори или за всяка натрупана месечна сметка над предварително установен лимит. Това е практически удобно решение, което би могло да спести време и разноски за отнасяне на подобни спорове пред съда. 

С уважение:

Още за имуществена отговорност:

Изискване за подписване на запис на заповед от новоназначени лица

Нормативна рамка

КТ