Извършване на работа от разстояние от чужбина

В глава V, раздел VIIIа и VIIIб КТ са уредени допълнителните условия за извършване на надомна работа и допълнителните условия за извършване на работа от разстояние (често обозначавани общо като форми на дистанционна работа). Те придобиха особена актуалност в последните години във връзка с пандемията от COVID-19, но значението им – разбира се – не се изчерпва само с полагането на дистанционен труд по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Напротив, очаква се и в бъдеще „изнесените“ работни места извън служебните помещения в предприятието да запазят своята атрактивност, защото позволяват по-голяма гъвкавост в отношенията между страните по трудовия договор.

Съгласно чл. 107з от КТ работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Работата от разстояние има доброволен характер, като условията и реда, по които се извършва, подлежат на договаряне.

Законът не въвежда забрана домът на работника или служителя (или избраното от него друго място, откъдето ще полага труд), да се намира в друго населено място или в чужбина. От тази гледна точка няма пречка лицето да живее във Франция и да продължи да полага труд за българския си работодател. Необходимо е страните да договорят изрично въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването и т.н. (вж. чл. 107и от КТ). По принцип оборудването е за сметка на работодателя, следователно е логично на служителя да се предостави служебен лаптоп, мобилен телефон и изобщо техниката, необходима за изпълнение на трудовите му задължения.

Основанието на трудовия договор не е необходимо да се променя, но може да се допълни. Цитираната разпоредба на чл. 67, ал. 1, т. 1 о КТ указва, че трудовият договор е за неопределено време и той ще остане такъв. В допълнително споразумение, сключено на основание чл. 119 от КТ във връзка с чл. 107з и сл. от КТ би следвало да се уточни, че се преминава от работа в служебни помещения към работа от разстояние.

По отношение на сключването на втори и следващи трудови договори от служителя във Франция българският трудов закон също не съдържа специфична уредба, отклоняваща се от общото правило. Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси (чл. 111 от КТ).