Имуществена отговорност на работниците и служителите при съпричиняване на вреди

Възможна и често срещана практическа ситуация е повече от едно лице да имат принос към причиняването на вредата. Законът урежда няколко различни хипотези:
 

Ако вредата е причинена от няколко работници или служители, размерът на отговорността е съразмерен на обективния принос на всеки от участниците. Ако той не може да бъде установен, дължимото обезщетение е пропорционално на уговореното месечно трудово възнаграждение на служителите. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата, защото в противен случай работодателят би получил не обезвреда, а неоснователно обогатяване.
 

Работниците и служителите по правило отговарят солидарно. Солидарната отговорност означава, че всеки от съпричинителите отговаря за целия размер на вредата, поради което не е допустимо работодателят да разделя дълга между солидарно отговорните длъжници, респективно някой от тях да претендира работодателят да раздели дълга.
 
Платилият обезвредата има право на регресен иск срещу останалите съпричинители, т.е. да търси от тях връщане на част от платената сума.
 

Това не е отделен вид отговорност, а само способ за разпределяне на пълната имуществена отговорност за липса, причинена от няколко работници или служители – отчетници. Бригадната отговорност всъщност води до разделяне на дълга, произтичащ от увреждането, за който отговорността по общо правило би трябвало да е солидарна.
 
Приема се, че режимът на бригадната отговорност е по-благоприятен за работниците и служителите, извършващи съвместно отчетническа дейност. За да се приложи този режим обаче, е необходимо да са налице няколко предпоставки:
 
 
Третото изискване за приложението на бригадната отговорност е да не може да се установи конкретният причинител на вредата. Всеки от работещите съвместно отчетници може да се освободи от отговорност, като докаже по безспорен начин, че той не е участвал в причиняването на вредата (например в периода, в който е настъпила вредата, дадена служителка е ползвала отпуск за бременност и раждане). Ако конкретният причинител на вредата е установен, отговорността, разбира се, е индивидуална.
 
Основната особеност на бригадната отговорност е, че при нея всеки от членовете на бригадата отговаря пропорционално на получената брутна заплата за периода, през който е установена липсата (чл. 209, ал. 1, изр. 2-ро КТ). Идеята на това законодателно решение е: колкото по-дълго е работил отчетникът от времето, през което е настъпила липсата, и колкото по-голямо е полученото от него през това време брутно трудово възнаграждение, толкова по-голям е и неговият дял във възстановяването на липсата.