Имуществената отговорност на работника или служителя според КТ

Следва да се отбележи, че уредбата в КТ не изчерпва цялата регламентация на имуществената отговорност на работниците и служителите за вреди, причинени на работодателя. Глава III от Закона за държавната финансова инспекция „Имуществена отговорност“ съдържа специални правила на отговорността за увреждания при извършване на определени отчетнически дейности. Това е особен вид пълна имуществена отговорност за вреди, нанесени на: бюджетни организации; държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ и общински предприятия; търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско имущество в капитала; юридически лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество; юридически лица по ЗЮЛНЦ и неперсонифицирани дружества по ЗЗД, в които държавата или общината участват пряко или косвено; получатели на държавни помощи и лица, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, по международни договори или програми на ЕС. Както изрично се посочва в закона, тази уредба защитава публичните финансови интереси (чл. 2, ал. 1 ЗДФИ).

Имуществената отговорност на работника или служителя според Кодекса на труда

- Ръководители

 
Според легалното определение в § 1, т. 3 ДР на КТ „Ръководството на предприятието“ включва ръководителя на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление. Следователно, за да се приложат специалните правила на имуществената отговорност за ръководни служители, причинената вреда следва да е резултат от упражняването на управленски правомощия – даване на неправилни и/или незаконни указания спрямо подчинени служители или неупражнен контрол.
 
Ако ръководен служител причини вреди на работодателя при извършване на друга, неуправленска дейност, приложение ще намери общият ред (напр. управителят на дружеството поврежда машина в резултат на неправилната ѝ употреба).

 
Практически затруднения създава определянето на персоналния кръг на отчетниците, доколкото в Кодекса на труда липсва дефиниция за тези длъжности. Примерно изброяване на подобни позиции е дадено в Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица и в споменатия по-горе ЗДФИ.
 
Наредбата определя като отчетници касиерите, магазинери, домакини, щандисти, началник складове, снабдители, инкасатори, касиер-маркировачи, отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини, аптеки, хотели, заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др. Тя включва в кръга на отчетниците и лицата, които не са назначени на отчетническа длъжност, но фактически изпълняват отчетнически функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени парични или материални ценности, независимо от изпълняваната от тях основна работа.
 
Следователно не е необходимо длъжността непременно да е обозначена като отчетническа, за да се ангажира отговорността на служителя по специалните правила на Кодекса на труда. Разбира се, препоръчително е в длъжностните характеристики за длъжностите, включващи отчетнически функции, това да е изрично посочено. По този начин се създава яснота и за самия служител, че заеманата от него длъжност го поставя в позицията на отчетник. Дори обаче да липсва изрично указание в този смисъл, анализът на трудовите функции на служителя пак може да обоснове извода за отчетническия характер на длъжността, съответно да се приложат по-строгите правила на отчетническата имуществена отговорност.