Действие на КТД за системата на предучилищното и училищното образование

По пътя на колективното преговаряне се установяват условия на труд, по-благоприятни за работниците и служителите от минималните стандарти, заложени в закона, както и от предвиденото в индивидуалните трудови договори: по-високи размери на различни видове отпуски, на някои допълнителни трудови възнаграждения, на дължимите от работодателя обезщетения по Кодекса на труда и т.н. То е най-яркият израз на колективната, организирана защита на работническите интереси и често дава значително по-големи възможности от индивидуалните преговори, които предхождат сключването на всеки трудов договор и последващите му изменения. Пред груповия натиск на работниците и служителите, представлявани от синдикалните им организации, работодателите обикновено са склонни да направят, или поне да обсъдят възможностите за компромиси, с които в крайна сметка да увеличат разходите си за персонал под формата на социални придобивки.


В следващите редове ще се спрем на един добър пример за практическите ползи от колективното преговаряне в България – сключения на 11.06.2018 г. колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование. Разбира се, обемът и целите на настоящото изложение не позволяват детайлен анализ на целия договор, а и такъв едва ли е необходим: разпоредбите като цяло са ясно формулирани, а структурата и логиката на документа следват традицията на колективните трудови договори в системата на народната просвета от предходните години. Такива договори се сключват още от 1992 г., което е безспорно достижение на социалните партньори в отрасъла.
 
Най-напред следва да се отбележи, че трудовото ни законодателство познава колективно преговаряне и сключване на КТД на различни нива: по предприятия, браншове, отрасли и по общини. Докато страни по КТД в предприятието могат да са работодателят и всяка синдикална организация, за по-високите равнища на колективно преговаряне се изисква синдикалните и работодателските организации да имат качеството на национална представителност. То се придобива в рамките на специално производство пред Министерския съвет и най-общо удостоверява по-голямата членска маса и по-широкия обхват на дейността на съответната организация в териториален план и в сферите на икономическа дейност в страната. Признаването на организациите за представителни е уредено в чл. 36 КТ и Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

КТД за системата на предучилищното и училищното образование е браншов КТД, сключен между МОН, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, от една страна, и Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ, от друга. Следователно става дума за КТД, над чиито минимални стандарти могат да се „надгражда“ в другите равнища на колективното преговаряне. Така например според чл. 33, ал. 1, т. 1 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование на работниците и служителите, членове на синдикалните и работодателски организации, страни по договора, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ (за оставане без работа) в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Нормативноустановеният минимум съгласно Кодекса на труда е един месец. В разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от КТД, сключен на 27.06.2018 г. на общинско ниво в Столична община, размерът на обезщетението е определен на брутното трудово възнаграждение за срок от три месеца.

Няма пречка – при наличие на финансова възможност и воля на страните – на ниво предприятие, т.е. в рамките на отделна образователна институция, да се договарят по-високи размери на обезщетения, отпуски и т.н. Принципът е, че са допустими всякакви уговорки, по-благоприятни за работниците и служителите от тези, с които работодателят е вече обвързан на по-високото ниво на колективно преговаряне. Обратно, ако на по-ниско ниво на колективно преговаряне се включат разпоредби, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите (напр. в КТД на училището размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се фиксира на 1,5 брутни трудови възнаграждения), тази уговорка ще е недействителна.


Един важен въпрос във връзка с индивидуалното присъединяване по смисъла на чл. 57, ал. 2 КТ, е какви могат да са условията за присъединяване, договорени между страните по КТД. Разпоредбата гласи, че работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. По-конкретно, дискусионна е темата дали е допустимо предвиждането на т.нар. „присъединителни вноски” (наричани още солидарни) – заплащане на определена сума от работник или служител, който не членува в синдикална организация – страна по договора, за да се присъедини към неговото действие. Както в правната теория, така и в практиката, се застъпват противоположни тези относно действителността на подобна клауза в колективния трудов договор.

Основните аргументи на поддръжниците на становището, че присъединителните вноски са недействителни, изтъкват техния дискриминационен характер спрямо част от персонала и нарушаването на принципа на синдикална свобода. Противоположната теза се опира както на юридически, така и на съображения от икономическо естество. Най-важният правен аргумент, изтъкван от поддръжниците на това становище, произтича от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КТ. Щом страните по договора са свободни да договорят „условия и ред” за присъединяване, то няма пречка те да предвидят като условие именно заплащането на парична присъединителна вноска. Друг аргумент в подкрепа на тезата е икономическата логика на присъединителните вноски. Работниците и служителите, които членуват в синдикални организации – страна по колективния трудов договор, заплащат членски внос на тези организации. Така те „купуват” правото си синдикатът да се грижи за техните трудови интереси, в това число чрез механизма на колективно преговаряне. От своя страна синдикатите имат нужда от източник на финансиране, защото и за тях подготовката на проект на колективния трудов договор и провеждането на преговори с работодателя е свързано с разход на време и материални ресурси. Ако се открие пътят всеки работник или служител, който не членува в синдикат, да се присъедини към сключения договор без каквито и да било финансови условия, ще е налице неравнопоставеност в обратния смисъл на изложеното по-горе: синдикалните членове ще се окажат в по-неизгодно положение в сравнение с тези, които „безвъзмездно” ще използват социалните придобивки, постигнати в резултат на колективното преговаряне. 

Тук този въпрос само се маркира, макар да стои встрани от темата за КТД за системата на предучилищното и училищното образование на браншово ниво. Целта е само да се подчертае, че за работниците и служителите, които не са синдикални членове на синдикатите – страна по договора, съществува възможност да се присъединят по индивидуален ред към КТД на ниво предприятие (образователна институция), но вероятно ще трябва да заплатят присъединителна вноска.

доц. д-р Андрей Александров