За някои видове обезщетения при прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител

Още за държавни служители:

Обезщетение за държавни служители при прекратяване на служебното правоотношение поради болест, при смърт и при трудоустрояване

Обезщетение на държавни служители при незаконно временно отстраняване от служба, незаконно прекратяване на служебното правоотношение и прекратяване на служебното правоотношение поради несъвместимост с държавната служба

Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.

Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето.

Върху обезщетението по чл. 105, ал. 3 от ЗДСл се дължи данък, но не се дължат осигурителни вноски.
 

Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2  от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
- при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
- при съкращаване на длъжността.

Държавният служител в тези случаи има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Върху обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се дължат данък и осигурителни вноски.
 
Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение след придобита право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 106, ал. 3 и 3а от ЗДСл).

Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначението може да прекрати служебното правоотношение с предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този случай държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати.

Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Обезщетенията по чл. 106, ал. 3 и 3а от ЗДСл не се облагат с данък по ЗДДФЛ и върху тях не се дължат осигурителни вноски.
 

Съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

Върху обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСЛ се внася данък по ЗДДФЛ и не се дължат осигурителни вноски.
 

Съгласно чл. 107, ал. 3 от ЗДСЛ, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност.

Обезщетението, което дължи органът по назначаването, е в размер на основната заплата за времето, през което освободеният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, обезщетението е в размер на разликата в заплатите за същия срок.

Върху обезщетението по чл. 107, ал. 3 от ЗДСл се внася данък по ЗДДФЛ и се дължат осигурителни вноски.
 

Съгласно чл. 107а от ЗДСл, органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

Ако държавният служител приеме предложението, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.