Втори трудов договор на 8 часа при наличие на трудов договор на 4 часа

След като лицето има сключен трудов договор, независимо от факта, че е за непълно работно време от 4 часа дневно, то този договор се счита за основен. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на КТ "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. При наличие на основен трудов договор сключването на нов трудов договор може да се реализира на основание чл. 110, чл. 111 и чл. 114 от КТ - основанията за сключване на трудови договори за допълнителен труд. Възможно е включително хипотеза, при които работник работи на повече от един трудов договор по чл. 114 от КТ, разбира се при спазване на изискванията за непрекъсната седмична и междудневна почивка. Дали договорът е основен или допълнителен следва да се посочи в основанията за сключване на всеки от тях. Обстоятелството дали трудовият договор е сключен като основен или допълнителен дава отражение и върху заплащането на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време, само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.  

Трудовият договор за допълнителен труд може да се сключи като срочен или безсрочен.

Условията и законовите предпоставки за сключване на трудов договор за допълнителен труд са няколко:

1. Трудовият договор за допълнителен труд, особено при външно съвместителство, какъвто е и настоящия казус, може да се сключи, ако в основния трудов договор не е договорена забрана за работника или служителя да сключва трудови договори за допълнителен труд (справка чл. 111 от КТ). Работа, работното време и почивките по основния трудов договор не се променят, когато работникът започва работа по трудов договор за допълнителен труд. Работникът или служителят не е задължен да уведоми работодателя по основния си трудов договор, че е започнал работа по трудов договор за допълнителен труд, но следва да спазва ограничението по чл. 111 от КТ.

Законът, в чл. 112 от КТ е предвидил и една законова забрана за полагане на допълнителен труд от работници или служители, които, по основния си трудов договор работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им, които не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки. На тях им е забранено да работят на втори трудов договор при същите или други специфични условия на труд.

Подобна забрана има и спрямо работници или служители, които са определени в закон или в акт на Министерския съвет.

2. Трудовият договор за допълнителен труд при същия работодател може да се сключи само за работи и дейности, които не са в кръга на неговите трудови задължения по основния трудов договор и извън установеното за него работно време. Когато се касае за външно съвместителство, съгласно чл. 111 от КТ, ограничението за втория трудов договор е само по отношение на работното време. Вторият трудов договор се сключва за работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение.

3. Общата продължителност на работното време има законово предвидени ограничения, които следва да бъдат съблюдавани от работодателя по трудовия договор за допълнителен труд. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение, при подневно изчисляване, не може да бъде повече от 48 часа седмично - за пълнолетните работници и служители. Възможно е пълнолетен работник или служител, работещ по трудов договор по чл. 110 и 111 от КТ да даде писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично. Съгласието се дава на работодателя, при когото работи по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал. 4 от КТ). Отговорността за съблюдаване и отчитане на максималнодопустимата продължителност на работното време е на втория работодател - този по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи ограничението на продължителността на работното време се очертава от задължителните междудневна и седмична почивки, като не бива да се забравя и почивката за хранене, която не влиза в работното време, но измества края на работното време по трудовото правоотношение (чл. 113, ал. 6 от КТ).

Работодателят по второто трудово правоотношение, когато е получил съгласието на работника или служителя да работи повече от 48 часа седмично, е длъжен да  изчислява продължителността на работното време, за период не по-дълъг от 4 месеца (чл. 113, ал. 5 от КТ). Чл. 113, ал. 7 от КТ задължава работодателите да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

4. Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд може да се извърши, освен в предвидените в този кодекс случаи (чл. 71, чл. 325 и сл. от КТ) и по особен ред - този в чл. 334 от КТ.  Разпоредбата предвижда, че трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114, ал. 1) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. А когато той се прекратява по инициатива на работодателят на основание чл. 334, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 334, ал. 2 от КТ, не се прилага специалната закрила на чл. 333 от КТ.

5. Право на платен годишен отпуск по двата трудови договора: Когато работникът или служителят отработят половината и повече от половината от работното време за деня, това време се признава за 1 ден трудов стаж. В случая работното време за деня по първия трудов договор е с продължителност от 4 часа (половината от законоустановената продължителност на работното време, съгласно чл. 136 от КТ). Продължителността на работното време по втория трудов договор е 8 часа. Това означава, че работникът ще има право на платен годишен отпуск в пълен размер - не по малко от 20 работни дни, по всяко трудово правоотношение. Важно е да се отбележи, че още преди години отпадна задължението на работодателя по втория трудов договор да даде платен годишен отпуск на работника или служителя, когато той ползва платения си годишен отпуск по основния трудов договор.

6. Вписване на стаж в трудовата книжка и признаване на трудов стаж по второто трудово правоотношение. Ако договорът е сключен като допълнителен данни за възникването, изменението и прекратяването на трудовия договор не се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. Вписване в трудовата книжка се прави само за основното трудово правоотношение, като в случая то ще даде право на работника на пълен размер на трудов стаж, който ще се различава от придобития по това правоотношение осигурителен стаж. Това обстоятелство ще следва да се отрази в трудовата книжка на работника.

И едно последно условие, при наличие на трудови договори за основно трудово правоотношение и трудов договор за допълнителен труд: когато работник или служител, работещ по два трудови договора, особено в случаите на външно съвместителство, придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при прекратяване на трудовите договори, независимо от правното основание за тяхното прекратяване, той ще има право на обезщетение по реда н чл. 222, ал. 3 или ал. 4 от КТ, само по отношение на  работодателят по основния трудов договор, но не и от работодателя по трудовия договор за допълнителен труд, независимо от това, че по основния трудов договор, в конкретния пример, работи на 4 часа, а по трудовия договор за допълнителен труд работи на 8 часа. Правото да претендира това обезщетение не се поставя и в зависимост от размера на трудовото възнаграждение по двата трудови договора.

 

 

Нормативна рамка

КТ