Сключване на допълнителен трудов договор на пълно работно време

Нормалната продължителност на работното време е 8 часа, а седмичната продължителност е 40 часа (чл. 136, ал.1 и 3 от КТ). По едно трудово правоотношение, независимо дали е основно или е допълнително, не може да се договори по-голяма продължителност на работното време от 8 часа, но може да бъде договорено непълно работно време (чл. 138, ал.1 от КТ). Седмичната почивка, съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ, при подневно отчитане на работното време е 2 последователни дни, от които единия поначало е неделя. Междудневната почивка (чл. 152 от КТ), независимо от начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано) е 12 непрекъснати часа.

Работник или служител, на основание чл. 110 и чл. 111 от КТ, както и на основание чл. 114 от КТ, може да сключи трудов договор за допълнителен труд. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при, подневно изчисляване, не може да бъде повече от 48 часа седмично. Това означава, че ако работник и служител работи на пълно работно време от 8 часа дневно и 48 часа седмично, той не може да работи повече от 8 часа седмично по втория трудов договор, както и повече от 12 часа дневно - по основния и допълнителния трудови договори, предвид необходимостта от спазване на междудневната почивка от 12 часа (чл. 113, ал. 6 от КТ), както и поради необходимостта от зачитане на почивката за хранене (чл. 151, ал.1 от КТ), която съгласно чл. 151, ал. 2 от КТ не се включва в работното време, но влияе на продължителността на работния ден по основния трудов договор. Това означава, че при работа на 8 часов работен ден работникът ще работи 8 часа, но продължителността на работния му ден от началото до края ще е 8 часа и половина или 9 часа - от 09.00 до 17.30 часа или до 18.00 часа, в зависимост от продължителността на обедната почивка, която не влиза в работното време.

Когато работникът даде писмено съгласието си на работодателят по трудовия договор за допълнителен труд, той може да работи и повече от 48 часа, като и в тези случаи отново водещо е спазването на междудневната и седмичната почивка, което значи, че допълнителното или допълнителните трудови правоотношения могат да се разполагат във времето след изтичане на работното време по основното трудово правоотношение и продължителността на работния ден по всички трудови правоотношения - основно и допълнителни, ведно с дължимите почивки в работния ден, които не са част от работното време, следва да не надхвърлят 12 часа.

При дадено от работника и служителя писменото съгласие за работа над 48 часа месечно, съгласно чл. 113, ал. 3 и ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да изчислява продължителността на работното време за период на всеки 4 месеца.

Конкретно на Вашия въпрос - при налични два трудови договора, от които основният трудов договор е на пълен работен ден, а допълнителният като личен асистент - на непълен работен ден с работно време, което е неясно посочено- „от 84 и 4 часа месечно“, - може ли да се сключи трети трудов договор, който ще се яви втори трудов договор за допълнителен труд, отговорът е, че следва работодателят да получи информация за конкретната продължителност на работното време - началото и края на работното време по основното трудово правоотношение, началото и края на работната смяна или работния ден по втория трудов договор, както и да знае общо нормата на продължителност на работното време по трудовия договор за допълнителен труд, за да пресметне дали конкретната продължителност като начало и край на работното време по двата трудови договора ще позволи работа по трудов договор за допълнителен труд при още един работодател и ако да, в кои дни, за да не се наруши междудневната и седмичната почивка на работника.  

 

 

Основен трудов договор и трудов договор за допълнителен труд

Нормативна рамка

КТ