Удържане от последна заплата на сума за мобилен телефон, невърнат от напускащ служител

На първо място, съгласно чл. 203 от КТ, трябва да определите обсега на имуществената отговорност. Ако тя е причинена по небрежност, прилагате разпоредбите на глава десета от Кодекса на труда, ако обаче е причинена умишлено, при престъпление или не по повод на изпълнение на трудовите задължения на лицето, то тогава се прилага гражданския закон.

За да се възползвате от разпоредбата на чл. 210, ал. 4 от КТ, която ви дава право да правите удръжки от трудовото възнаграждение на работниците и служителите без неговото съгласие /чл. 272, ал. 1 от КТ/, то първо трябва да имате издадена заповед за осъществяване на ограничена имуществена отговорност, в която да е посочено основанието и размера на отговорността на работника или служителя. След издаването на тази заповед вече работникът или служителят има срок от 1 месец, за да я оспори, и чак след това работодателят има възможност да прави удръжки от възнаграждението на лицето.

Във Вашия случай по мое мнение на този етап не може да се говори за ограничена имуществена отговорност, която да е свързана с неизпълнение на трудовите задължения на лицето, които да са довели до загуби на работодателя и по-скоро, ако лицето не върне мобилния апарат в деня, когато си подписва заповедта за прекратяване, то тогава по-скоро би могло да се говори за умишлено причинена вреда от работника или служителя. Но тогава, както вече споменахме, отговорността се определя от гражданския закон. Би следвало размерът на имуществената отговорност да бъде както, когато се установят липси на ДМА при инвентаризация. Тогава имуществената отговорност би била определена по отчетна стойност на актива, респ. мобилния апарат.

Бих Ви посъветвала да изчакате до деня, в който лицето трябва да си подпише заповедта за прекратяване, за да върне мобилния апарат. Ако това не се случи, то тогава най-добре да подготвите заповед за имуществена отговорност и да се обърнете към адвокат, които да ви посъветва как да си възстановите загубите и дали трябва да заведете дело или има и други способи, посочени в гражданския закон.
 
Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.
(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.
 

С уважение:

Още за имуществена отговорност: