Трудови и осигурителни права в случаите, приравнени на общо заболяване

Още за временна неработоспособност:

Практиката често се сблъсква със случаи, при които работникът или служителят е работоспособен, но да не може да полага труд поради семейни ангажименти, свързани със здравословното състояние на негови близки. Така например може да се наложи майка на малко дете да отсъства от работа не защото тя самата е заболяла, а за да се грижи за болното си дете. В осигурителноправната теория подобни рискове се обозначават като случаи, приравнени на общо заболяване. Последиците са същите като при изпадането на самия работник или служител в състояние на временна неработоспособност: трудовото право урежда специален вид отпуск, а осигурителното право регламентира обезщетение, което осигуреното за общо заболяване и майчинство лице ще получи вместо загубеното трудово възнаграждение за съответния период.
 
Поводът да припомним правилата за ползване на отпуск и реда за изплащане на обезщетение от държавното обществено осигуряване за гледане на болен член от семейството са честите случаи, при които работници и служители ползват част от платения си годишен отпуск, за да полагат грижи за свои заболели близки. Причините могат да са различни: непознаване на трудовите и осигурителни права от самите работници и служители или упражнен натиск от страна на работодателите първо „да се изчисти“ платеният годишен отпуск. Съществена роля играе и опасението, че плащанията от общественото осигуряване ще бъдат получени по-късно и ще са в по-малък размер от трудовото възнаграждение, и то тъкмо в момент, когато семейството има най-голяма нужда от средства. Разбира се, няма пречка по подобни съображения работникът или служителят да предпочете да използва част от платения си годишен отпуск, за да полага грижи за свой болен роднина, а работодателят да се съгласи с това. Все пак трябва да се има предвид, че за разглежданите случаи законът предвижда специален вид отпуск, чрез който работникът или служителят да може да изпълни семейните си ангажименти, а вън и независимо от това да използва платения си годишен отпуск за отмора, възстановяване на силите си и пр. Дори когато служителят е започнал използване на платения си годишен отпуск и възникнат предпоставките за ползване на друг вид отпуск (в случая – за гледане на болен член на семейството), той може да поиска прекъсване на ползването на платения годишен отпуск, което работодателят е длъжен да разреши. Остатъкът ще се ползва допълнително по съгласие на страните (чл. 175, ал. 1 КТ).
           
***

 
Осигурителното законодателство определя периода, за който се изплаща обезщетение, без да го дефинира като „отпуск“, тъй като отпуските са трудовоправен институт и се използват само от някои категории осигурени лица – работниците и служителите по трудово правоотношение. За тях значение има уредбата и в двата нормативни акта: използване на отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ и изплащане на обезщетение от общественото осигуряване съгласно чл. 45 от КСО.
 
Кодексът за социално осигуряване определя и кои лица се считат за членове на семейството: съпрузите и техните възходящи и низходящи (чл. 45, ал. 4 КСО). Така например съпруг може да ползва отпуск, респ. да получава обезщетение за гледането на болната си съпруга, родител – за детето си, внук – за баба или дядо и пр. Кръгът на лицата, които могат да ползват тези права е широк, макар че би било добре в бъдеще да се обсъди и възможността за допълнителното му разширяване спрямо лицата във фактическо съпружеско съжителство. В действащото законодателство се разкриват все повече примери, в които законът придава на фактическото съжителство правно значение, аналогично на това на брачната връзка. (Например според чл. 3, ал. 2 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.) Логично е и трудовите и осигурителни права да се уеднаквят, независимо дали съжителстващите лица имат сключен брак или не.
 
 
Възможно е в грижите за болния да могат да се включат и повече от един член на семейството, но те няма да ползват едновременно разглежданите права. Съгласно чл. 43, ал. 1 от НМЕ не се издава болничен лист за гледане или за придружаване на болен член от семейството едновременно на повече от един осигурен. Последното е допустимо единствено по изключение, когато в семейството има едновременно повече от един болен и гледането или придружаването на болните се осъществява на различни места, както и в случаите, когато в семейството има повече от един болен от различни инфекциозни болести, гледането на които в дома или в лечебното заведение е противопоказано да се извършва от едно и също лице (чл. 43, ал. 2 от НМЕ).
 
Съгласно чл. 6, ал. 2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност (включително в приравнените случаи като отпуск за гледане или придружаване на болен член от семейството) се оформя с болничен лист. Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/ осигурителя до два работни дни от издаването му. Според чл. 38 от НМЕ болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома, както и за гледане на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), се издава:
- от лекуващия лекар/ лекаря по дентална медицина – еднолично до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания („Лекуващ лекар (лекар по дентална медицина)“ е лекарят (лекар по дентална медицина), който в момента е установил заболяването и е поел наблюдението и лечението на болния в амбулаторни, домашни или болнични условия /§ 1, т. 1 ДР на НМЕ/);
- от ЛКК – до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след 6-ия месец – след решение на ТЕЛК.

 
В болничния лист за гледане на болен член от семейството се вписват имената на болния, ЕГН, родствената връзка и диагнозата. При издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името на лицето, на което е издаден болничният лист за гледането му, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска и номера на болничния лист. В ЛАК на болния се отразяват прегледът, изследванията, назначеното лечение и диагнозата. Данните от болничния лист – номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.
 
Болничен лист за гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ се издава еднолично от лекуващия лекар при наличие на заключение, вписано в историята на заболяването от ръководителя на лечебното заведение, че гледането на болния е било наложително, и за какъв срок. Това обстоятелство се вписва в болничния лист, като се отбелязва номерът на историята на заболяването на болния член от семейството (чл. 40, ал. 1 от НМЕ).
 
 
Издаването на болничен лист за придружаване на член от семейството за лечение, консултация и изследване е уредено в чл. 41 и сл. От НМЕ. Най-общо те се издават от лекуващия лекар или от ЛКК, изпратили болния за консултация, изследване или постъпване за лечение, след като осигуреният представи документи от лечебното заведение, към което е насочен болният, от които се вижда времето, необходимо за придружаване. Съдържанието им е сходно с разгледаните по-горе болнични листове за гледане на болен член от семейството. Болничните листове за придружаване се издават за времето до настаняването на болния в лечебното заведение за болнична помощ, след което може да се издаде друг болничен лист за гледане на болния.
 
Вероятно поради многобройните и доста усложнени правила във връзка с тези болнични листове, в практиката често възникват затруднения. Например при гледане на болен член на семейството над 18-годишна възраст съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от КСО парично обезщетение се изплаща за до 10 календарни дни през една календарна година за всеки осигурен. Същевременно НМЕ определя по-продължителни периоди, за които се издават болничните листове, което създава първоначалното впечатление за липса на съгласуваност в уредбата. Всъщност противоречие няма: размерът на отпуска за гледането на болен член на семейството се преценява от здравните органи и зависи от заболяването на болния. Ако то налага гледане над 10 календарни дни (но не повече от 14), болничният лист ще бъде издаден еднолично от лекуващия лекар за този по-дълъг период, съответно осигуреният ще ползва отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ, ако е работник/ служител по трудово правоотношение. Времето на отпуска ще се зачете за трудов стаж. Друг е въпросът, че в разглежданата хипотеза парично обезщетение от държавното обществено осигуряване се изплаща до 10 календарни дни в една календарна година. След 10-тия ден осигуреното лице няма право на обезщетение и отпускът ще е неплатен.
 
 
Съвсем различна би била ситуацията, ако болничният лист е издаден в нарушение на установените правила (напр. лекуващ лекар еднолично издава болничен лист за повече от 14 дни непрекъснато). Това е основание за обжалване на издадения документ по реда за оспорване на актовете на органите на медицинската експертиза от заинтересованите лица (чл. 112 от ЗЗ).
 
Размерът на обезщетението от държавното обществено осигуряване не показва специфики спрямо този на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване. Съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. То не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. (Максималният осигурителен доход за 2019 г. е 3000 лв.)

доц. д-р Андрей Александров