Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст

Съгласно чл. 167а от КТ след ползването на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. Отпускът може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

Уредбата е доразвита в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 49 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни. Когато такъв отпуск се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. Когато един от родителите желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ в размер до 5 месеца, към заявлението се прилага писменото съгласие на другия родител. Документите, необходими за разрешаване на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или на служителя.

Следователно няма пречка учителката да ползва „собственото“ си право на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ, както и до 5 месеца, „прехвърлени“ от бащата на детето, в случай че той също работи по трудово правоотношение и са налице останалите предпоставки, посочени по-горе.

В закона няма изискване първо да се използва остатъкът от платения годишен отпуск, а и това често се оказва невъзможно. В случая ще е налице отлагане на ползването на този отпуск по смисъла на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ (когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск). Отложеният отпуск ще се ползва в следваща календарна година, когато е отпаднала пречката за използването му. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 от КТ).

Що се отнася до осигурителноправните последици в разглежданата ситуация, в период на неплатен отпуск служителят очевидно не извършва трудова дейност и не получава възнаграждение. Поради това и осигурителни вноски за краткосрочното и дългосрочно обществено осигуряване не се дължат. По време на неплатен отпуск обаче се дължат здравноосигурителни вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1, б. “б” от Закона за здравното осигуряване за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

С уважение:

Още за неплатен отпуск:

Нормативна рамка

Наредба за работното време, почивките и отпуските

КТ