Неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 и 3 КТ

Още за неплатен отпуск:

Това е „общият“ неплатен отпуск, наричан понякога в правната литература и „неплатен годишен отпуск“. Това наименование се стреми да подчертае близостта му с платения годишен отпуск, в смисъл, че законът не въвежда изискване за конкретно предназначение на ползването му. Същевременно то не е съвсем коректно поради няколко съображения. На първо място, няма ограничение за продължителността на ползване на такъв отпуск – ако страните постигнат съгласие, той може да е в размер от няколко дни, месеци или дори години.
 
Не бива да се абсолютизира и твърдението, че не е необходимо мотивиране на молбата на служителя за ползване на неплатен отпуск. Формално такова изискване няма и е възможно работодателят да даде съгласието си без излагане на каквито и да било аргументи, но практически такива случаи ще са рядкост. Съвсем логично би било работодателят да се поинтересува защо даден служител иска да отсъства от работа за определен период от време и е склонен да се откаже от дохода си по трудовото правоотношение, преди да вземе отношение към молбата му. Значително по-вероятно ще е да се съгласи, ако причините са свързани с лични проблеми на служителя като заболяване на член на семейството, отколкото в други ситуации (напр. ако служителят иска да постъпи на работа при друг работодател, но предлаганият му договор е с изпитателен срок и той иска да се „застрахова“, като запази предишното си трудово правоотношение чрез неплатен отпуск).
 
Някои правила в режима на неплатения отпуск изненадващо предизвикват колебания в практиката, въпреки че отговорът на поставяните въпроси е изрично даден в закона. В чл. 160, ал. 1 КТ например е посочено, че неплатен отпуск може да се ползва независимо дали е ползван полагаемият се платен годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж на служителя. Вероятно поради объркване с правилата за ползване на платения годишен отпуск, често се среща неправилното тълкуване, че е необходим минимум 8 месеца първоначален стаж и за ползването на неплатен отпуск. Много работодатели погрешно приемат и че нямат право да разрешат ползването на неплатен отпуск, ако служителят не е изчерпил изцяло полагаемия му се за текущата и за предходни години платен годишен отпуск.
 
 
Още един практически проблем, на който ще бъде обърнато внимание тук, е свързан с опитите на някои недобросъвестни работници и служители да използват института на неплатения отпуск, за да осуетят налагането на дисциплинарно наказание и/или прекратяване на трудовото правоотношение. Често подобни опити се предприемат по време на изпитателен срок, с цел до изтичането му служителят реално да не е на работа и да не може да бъде уволнен. Такива действия показват най-малкото непознаване на трудовото законодателство. В срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът (чл. 70, ал. 4 КТ). Това означава, че когато отпускът изтече и служителят се върне на работа, отново ще е в изпитателен срок. Освен това в този период не се прилага предварителната закрила при уволнение на работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
 
 
Последният въпрос, свързан с ползването на неплатен отпуск, който си струва да се засегне, се отнася до неговото прекъсване и прекратяване. Трудовото ни законодателство не поставя специални изисквания в това отношение. На запитвания, поставяни в рубриката „Често задавани въпроси“ на Интернет – страницата на МТСП, администрацията на министерството отговаря: „Законът не регламентира изрично прекратяването на разрешения неплатен отпуск, но няма законова пречка, по начина по който е разрешено ползването му, така да бъде и прекъснато - със съгласието на страните по трудовото правоотношение.“ (отговор на МТСП, Дирекция „Индустриални отношения“ от 10.09.2009 г.); „Законодателят не е предвидил изрично възможност за прекратяване ползването на разрешен неплатен отпуск, преди да изтече срокът, за който е разрешен. Считаме обаче, че няма пречка, със съгласието на страните по трудовото правоотношение, ползването на разрешения неплатен отпуск да се прекрати.“ (отговор на МТСП, Дирекция „Индустриални отношения“ от 27.11.2009 г.) и др.
 
Следователно, щом отпускът по чл 160 от КТ веднъж е разрешен, никоя от страните по трудовия договор не може да го прекъсне или прекрати предсрочно без съгласието на другата страна. Разбира се, не е изключено страните да уговорят конкретна причина за неплатения отпуск, като предвидят, че отпадането ѝ ще е основание за прекъсване на отпуска и връщане на служителя на работа. Например служителят излиза в неплатен отпуск до края на годината, за да гледа болен член на семейството си, но впоследствие същият бива настанен в медицинско заведение и необходимостта от ползване на отпуск отпада. В такива случаи за работодателя може да възникне задължение да приеме предсрочното прекъсване на отпуска, защото това е било част от първоначалната договореност. В практиката обаче такива уговорки са относително редки или поне не са скрепени в изрично споразумение, което ги прави юридически необвързващи.

доц. д-р Андрей Александров