Разлика между място на работа и работно място и практически трудности пред формулиране на мястото на работа в трудовия договор
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Още за работно място:
Място на работа във връзка с временната, надомната и работата от разстояние
Място на работа при длъжности с непрекъснати пътувания
Място на работа - код за населено място на извършване на труда и забрана за едностранна промяна на мястото на работа
Граждански договор със собственик на ЕООД за работа като международен шофьор
Място на работа във връзка с временната, надомната и работата от разстояние
Място на работа при длъжности с непрекъснати пътувания
Място на работа - код за населено място на извършване на труда и забрана за едностранна промяна на мястото на работа
Граждански договор със собственик на ЕООД за работа като международен шофьор
Уговарянето на мястото на работа беше част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор още в предходната редакция на чл. 66, ал. 1 КТ, която предвиждаше, че “с трудовия договор се определят мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя” (редакцията на текста до 2004 г.). Впоследствие уредбата беше детайлизирана и като че ли ненужно усложнена с нови задължителни елементи. Въпреки че са „задължителни“, повечето от тях могат да се заменят с минималните законови стандарти, дори страните да са пропуснали да ги уговорят (напр. размер на платения годишен отпуск от 20 работни дни). Мястото на работа обаче запази важното си значение като елемент от съдържанието на договора. Запазена беше и установената от закона презумпция, в случай че страните не договорят друго: счита се, че това е седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор или друго място, следващо от характера на работата (чл. 66, ал. 3 КТ).
За разлика от някои други елементи от минимално необходимото съдържание на трудовия договор, изричното уговаряне на мястото на работа има съществено значение: то се свързва със забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя (по-конкретно, едностранно изменение на мястото на работа) и случаите, когато такова изменение е допустимо, основно при командироването. Ако от трудовия договор не става ясно кое е мястото на работа на работника или служителя, могат да възникнат различни спорове между страните при евентуално преместване. Затова е препоръчително този въпрос да се изясни още при сключването на договора.
На тази разлика се акцентира в многобройни отговори на МТСП, публикувани на Интернет – страницата на Министерството: например в отговор на въпрос как да се процедира, когато строителни работници се изпращат на различни обекти от работодателя – строителен предприемач, е посочено, че „строителният обект” трябва да се схваща като работно място, а мястото на работа, което да се включи в трудовия договор, може да е седалището на дружеството. При това положение няма да е необходимо сключването на допълнително споразумение за промяна на мястото на работа при изпращането на работника или служителя на всеки следващ строителен обект. По принцип това е така, като се добави и уточнението, че обектите трябва да се намират в границите на едно населено място. Ако единият строеж е в София, а другият във Варна например, изпращането на бригадата между тези два обекта трудно може да се схване като обикновена промяна на работното място.
Във връзка със запитване относно възможността едно лице да бъде назначено като продавач-консултант на 4 часа в един магазин и за още 4 часа в друг магазин на същия работодател, отново е посочено, че ако за място на работа се приеме седалището на работодателя, отделните търговски обекти могат да се третират като „работни места” и въпросът в кой обект ще полага труда си продавачът ще се решава от работодателя. Предложена е и алтернативна възможност: в случай че двете длъжности в двата магазина са с отделни бройки в щатното разписание, да се сключи един основен трудов договор с лицето на 4 часа за едното място и един допълнителен по чл. 110 КТ за другото работно място. Разбира се, няма пречка да се подходи и по този начин, макар че това е по-скоро излишно усложняване на отношенията.
На въпрос дали работодателят има задължение да уведоми служителите при планирана промяна на офиса, е даден следният отговор: „В конкретния случай в трудовия договор е посочено “офис София”, от което следва, че за място на работа е уговорен офис на територията на София. Поради това, мястото на изпълнение на трудовите задължения може да се осъществява във всеки офис на работодателя, стига да е разположен на територията на София. Смяната на офиса не налага изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, т.е. не е необходимо страните по трудовия договор да подписват допълнително споразумение към него.”
Затова още в момента на сключване на трудовия договор е препоръчително страните внимателно да преценят формулирането на тази клауза. Обикновено работодателите настояват за максимално широки формулировки: например „мястото на работа е в гр. София” или „на всяко място в гр. София, произтичащо от служебните нужди и характера на работата”. Обратно, ако за служителя има съществено значение в коя част на града ще полага труда си, логично е той да настоява за фиксирането на конкретен адрес в трудовия договор. Възможността, която дава законът за определяне на мястото на работа в зависимост от нейния характер (вж. чл. 66, ал. 3, края на разпоредбата) в много случаи може да генерира спорове, затова не е препоръчително страните да разчитат на нея и да пропуснат изричното уговаряне на мястото на работа. Очевидно е например, че характерът на работата на строителния работник налага той да я извършва на строеж, но това не дава отговор на въпроса в кой конкретен обект ще се полага трудът.
За разлика от някои други елементи от минимално необходимото съдържание на трудовия договор, изричното уговаряне на мястото на работа има съществено значение: то се свързва със забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя (по-конкретно, едностранно изменение на мястото на работа) и случаите, когато такова изменение е допустимо, основно при командироването. Ако от трудовия договор не става ясно кое е мястото на работа на работника или служителя, могат да възникнат различни спорове между страните при евентуално преместване. Затова е препоръчително този въпрос да се изясни още при сключването на договора.
В практиката често се наблюдава смесване на понятията „място на работа” и „работно място”. Както беше посочено, мястото на работа се договаря между страните при възникване на трудовото правоотношение, а ако не е договорено, счита се, че това е седалището на предприятието или друго място, произтичащо от характера на работата. Второто понятие е по-тясно и е изрично дефинирано в § 1, т. 4 от ДР на КТ: „Работното място” е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието. Първата част от определението включва „класическото” понятие за работно място, а втората отразява спецификите при новите форми на полагане на труд, въведени или доразвити с измененията в трудовото законодателство от 2011 г. и 2012 г.
Работното място следователно е мястото, където работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, обикновено в пространствените граници на предприятието. Неговото определяне най-често става по преценка на работодателя, съответно по всяко време то може да бъде променено едностранно. Дори в рамките на един работен ден работодателят може да възлага на работника или служителя задачи в различни стаи, цехове, на различни машини и т.н. Това не е промяна на мястото на работа, а на работното място, затова не попада в обхвата на забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение (чл. 118, ал. 1 КТ). За да се избегнат всякакви съмнения, в чл. 118, ал. 2 КТ изрично е определено, че преместването на работника или служителя на друго работно място в същото предприятие не се счита за изменение на трудовото правоотношение.
Работното място следователно е мястото, където работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, обикновено в пространствените граници на предприятието. Неговото определяне най-често става по преценка на работодателя, съответно по всяко време то може да бъде променено едностранно. Дори в рамките на един работен ден работодателят може да възлага на работника или служителя задачи в различни стаи, цехове, на различни машини и т.н. Това не е промяна на мястото на работа, а на работното място, затова не попада в обхвата на забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение (чл. 118, ал. 1 КТ). За да се избегнат всякакви съмнения, в чл. 118, ал. 2 КТ изрично е определено, че преместването на работника или служителя на друго работно място в същото предприятие не се счита за изменение на трудовото правоотношение.
На тази разлика се акцентира в многобройни отговори на МТСП, публикувани на Интернет – страницата на Министерството: например в отговор на въпрос как да се процедира, когато строителни работници се изпращат на различни обекти от работодателя – строителен предприемач, е посочено, че „строителният обект” трябва да се схваща като работно място, а мястото на работа, което да се включи в трудовия договор, може да е седалището на дружеството. При това положение няма да е необходимо сключването на допълнително споразумение за промяна на мястото на работа при изпращането на работника или служителя на всеки следващ строителен обект. По принцип това е така, като се добави и уточнението, че обектите трябва да се намират в границите на едно населено място. Ако единият строеж е в София, а другият във Варна например, изпращането на бригадата между тези два обекта трудно може да се схване като обикновена промяна на работното място.
Във връзка със запитване относно възможността едно лице да бъде назначено като продавач-консултант на 4 часа в един магазин и за още 4 часа в друг магазин на същия работодател, отново е посочено, че ако за място на работа се приеме седалището на работодателя, отделните търговски обекти могат да се третират като „работни места” и въпросът в кой обект ще полага труда си продавачът ще се решава от работодателя. Предложена е и алтернативна възможност: в случай че двете длъжности в двата магазина са с отделни бройки в щатното разписание, да се сключи един основен трудов договор с лицето на 4 часа за едното място и един допълнителен по чл. 110 КТ за другото работно място. Разбира се, няма пречка да се подходи и по този начин, макар че това е по-скоро излишно усложняване на отношенията.
На въпрос дали работодателят има задължение да уведоми служителите при планирана промяна на офиса, е даден следният отговор: „В конкретния случай в трудовия договор е посочено “офис София”, от което следва, че за място на работа е уговорен офис на територията на София. Поради това, мястото на изпълнение на трудовите задължения може да се осъществява във всеки офис на работодателя, стига да е разположен на територията на София. Смяната на офиса не налага изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, т.е. не е необходимо страните по трудовия договор да подписват допълнително споразумение към него.”
Дори от няколкото примера, дадени по-горе, става ясно, че формулирането на мястото на работа в трудовия договор може да предизвика доста практически затруднения. В предприятия, в които адресът по регистрация (седалището) съвпада с мястото, където се извършва и служебната и производствена дейност, въпросът е относително лесен за решаване: мястото на работа е седалището на предприятието, а работните места в него са разположени в отделите, цеховете и т.н., находящи се на този адрес. Често обаче работодателят има повече на брой обекти в рамките на населеното място. Оттук и важното значение на формулирането на мястото на работа: ако то е адресът на седалището и отделните обекти се третират като „работни места”, както е посочено в цитираните отговори на МТСП, преместването на работника или служителя от един обект в друг няма да е изменение на трудовото правоотношение. Но ако в трудовия договор с продавач-консултанта например се запише, че мястото му на работа е конкретен магазин, изпращането му в друг търговски обект ще трябва да стане чрез допълнително споразумение по чл. 119 КТ.
Затова още в момента на сключване на трудовия договор е препоръчително страните внимателно да преценят формулирането на тази клауза. Обикновено работодателите настояват за максимално широки формулировки: например „мястото на работа е в гр. София” или „на всяко място в гр. София, произтичащо от служебните нужди и характера на работата”. Обратно, ако за служителя има съществено значение в коя част на града ще полага труда си, логично е той да настоява за фиксирането на конкретен адрес в трудовия договор. Възможността, която дава законът за определяне на мястото на работа в зависимост от нейния характер (вж. чл. 66, ал. 3, края на разпоредбата) в много случаи може да генерира спорове, затова не е препоръчително страните да разчитат на нея и да пропуснат изричното уговаряне на мястото на работа. Очевидно е например, че характерът на работата на строителния работник налага той да я извършва на строеж, но това не дава отговор на въпроса в кой конкретен обект ще се полага трудът.
доц. д-р Андрей Александров
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
02Авг2019
Място на работа във връзка с временната, надомната и работата от разстояние
от доц. д-р Андрей Александров
02 Авг 2019
01Авг2019
Място на работа при длъжности с непрекъснати пътувания
от доц. д-р Андрей Александров
01 Авг 2019
31Юли2019
Място на работа - код за населено място на извършване на труда и забрана за едностранна промяна на мястото на работа
от доц. д-р Андрей Александров
31 Юли 2019
05Юли2019
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
от PortalTRZnormativi.bg
05 Юли 2019