Място на работа - код за населено място на извършване на труда и забрана за едностранна промяна на мястото на работа

Още за място на работа:

Място на работа във връзка с временната, надомната и работата от разстояние

Място на работа при длъжности с непрекъснати пътувания

Разлика между място на работа и работно място и практически трудности пред формулиране на мястото на работа в трудовия договор

Граждански договор със собственик на ЕООД за работа като международен шофьор

Мястото на работа за пореден път стана „актуална тема“ на трудовото законодателство през 2017 г., когато бяха приети изменения и допълнения в Наредба 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (в сила от 01.04.2017 г.). Като че ли с най-голяма практическа значимост сред тях се оказва въвеждането на ново задължение за работодателите за посочване на код на населеното място по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), където се полага трудът. Класификаторът се поддържа за статистически цели от Националния статистически институт. Всяка административно-териториална единица (област, община, кметство, район), се означава със съответен код, който се вписва в уведомленията. Предвидено е в случаите, когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ,  да се попълва  код "00000".

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Наредба 5 въвежда и задължение в тридневен срок от промяната на работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, работодателят да изпраща уведомление по Приложение № 1 до НАП. Това задължение не се прилага за случаите, когато промяната на работното място се дължи на командироване.


Съгласно чл. 121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. От това правило по тълкувателен път може да се изведе, че е недопустимо формулирането на място на работа в трудовия договор като „територията на Република България” например. Чрез подобна уговорка всъщност се заобикалят правилата за командироване. Изпращането на работника или служителя от един обект на работодателя в друг, независимо от пространствената им отдалеченост, се представя за обикновена промяна на работното място. Това от своя страна би могло да доведе до сериозни затруднения за работника или служителя – да не бъдат компенсирани разходите му за път, настаняване и пр. Между страните могат да възникнат спорове относно изплащането на командировъчни пари (чл. 215 КТ) дори в трудовия договор да е посочено, че за „място на работа” се приемат различни населени места на територията на страната.

доц. д-р Андрей Александров