Задължителни елементи на договорите за придобиване на квалификация и за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация

Както беше посочено, тази група договори не са трудови. Те могат да се сключват между работодател и работник или служител и да съществуват паралелно с трудовото правоотношение (чл. 234 КТ), както и между страни, които се подготвят да встъпят в трудово правоотношение (чл. 229 КТ и чл. 235 КТ).

Разглежданите договори включват две групи елементи: задължителни и факултативни. Страните са свободни да договарят и по въпросите от втората група, макар че и без тях може да се сключи валиден договор. Разбира се, когато е постигнато съгласие и по факултативни елементи от съдържанието на договора, те стават също задължителни в по-нататъшните отношения между страните. Всъщност почти не се срещат подобни договори, в които да не е уредена отговорността при неизпълнение (която законът определя като факултативен елемент в съдържанието на договора).
 

По договора за придобиване на квалификация (бъдещият) работодател се задължава да осигурява издръжка на обучаващия се (обикновено – стипендия) и други условия във връзка с обучението, както и да го приеме на работа за определен срок след завършване на обучението. Насрещната страна по договора се задължава да завърши успешно обучението и да работи при работодателя в уговорения срок. Формулировката на разпоредбата на пръв поглед създава погрешното впечатление, че след завършване на обучението задължително следва да се сключи срочен трудов договор с максимална продължителност от 6 години.


По договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация страните задължително договарят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението и финансовите, битовите и други условия за времето на обучение. Обучението може да е присъствено – в страната или в чужбина, дистанционно, комбинация от двете. Работодателят може да поеме наред с таксата (цената) на съответното обучение, още и пътните разходи, разходите по престоя в мястото на обучението, допълнителни разходи на служителя. Времето на отсъствие от работа за целите на обучението може да се оформи като платен отпуск за обучение или като неплатен отпуск: по всички тези въпроси страните трябва да постигнат съгласие, за да започне изпълнението на договора.