Трудов договор с чуждестранно ФЛ с ЛНЧ

Пътуванията на работници и служители, които не са свързани с дейността на фирмата, са лично задължение на физическите лица и не се считат за разходи, свързани с дейността на дружеството. Когато тези разходи се поемат от работодателя, те биха могли да бъдат квалифицирани като социални разходи, предоставени в натура, ако са изпълнени изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, т.е. социалната придобивка е общодостъпна и е предоставена в натура. Когато разходите не могат да се квалифицират като „Социални разходи, предоставени в натура“, то те представляват трудово възнаграждение на наетите лица, облагат се с данък по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ, за тях се дължат осигурителни вноски и ще се признаят за доход на лицето, но чистата сума за получаване ще претърпи промяна. В този случай за целите на ЗКПО разходът се признава като разход за трудово възнаграждение. За да не се промени чистата сума за получаване на лицето, тези разходи трябва да се предоставят като социални разходи в натура.

Във връзка с пътуването на лицето няма нужда от издаване на командировъчни заповеди, защото целта на пътуването не е командировка и тези разходи няма как да се отчетат като разход за командировка.
 

С уважение: