Командироване на работници за ремонтни работи в Германия
Аспасия Петкова
Въпрос: Имам изпратени работници на работа в Германия за извършване на ремонтни работи на товарни кораби по договор с германска фирма. По кой член от КТ мога да ги командировам - по чл. 121 или чл. 121а, така че командировъчните разходи да са данъчно признати? От НАП все още няма категоричен отговор.
Отговор:
|
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). Считам, че работниците, които извършват ремонтни работи на кораби, трябва да ги командировате при условията на чл. 121а от КТ, тъй като извършват услуги в Германия и отговарят на разпоредбите на чл. 121а от КТ. По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) в предприятие от същата група предприятия. Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. С ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари. Освен това страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, а при изпращане по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. В този смисъл е изразено становище от Министъра на труда и социалната политика в писмо изх. № 0413-244/21.04.2017 г. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство. Освен това върху квартирните пари не се дължат осигурителни вноски и това изрично е определено в чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Допълнително договорените средства по Наредбата за покриване на дневни разноски, не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ. За целите на корпоративното подоходно облагане следва да имате предвид, че разходите за командировки, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка и др. В този смисъл е и отговорът на НАП, вх. № М-26-Л-9 от 23.02.2017 г. по аналогичен казус. С уважение: .jpg)  |
Нормативна рамка:
- КТ
Вижте КТ тук >>> - Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски Вижте наредбата тук >>> - Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги Вижте наредбата тук >>> - ЗКПО Вижте ЗКПО тук >>> - ЗСч Вижте ЗСч тук >>> - ЗДДФЛ Вижте ЗДДФЛ тук >>> |
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
10Март2023
Командировне на шофьор за международен куриерски превоз
от Аспасия Петкова
на 10 Март 2023
20Февр2023
Назначаване на украинци на трудов договор у нас за командироване в Германия
от Красимира Гергева
на 20 Февр 2023
19Ян2023
Командироване на служители за контролиране на обекти на фирма в цялата страна
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Ян 2023
11Ян2023
Командироване на шофьор за международни курсове, изпълнявани в чужбина
от Красимира Гергева
на 11 Ян 2023